Има представители на една важна професия в изкуството, чиито лица рядко са видими, и колкото по-талантливо са си свършили работата, толкова по-неуловимо е присъствието им.
Дигиталната фотоизложба „На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ по своеобразен начин опровергава тази дискретност на преводача.
Аня Капункт е родом от Германия. А изложбата съчетава портретите на преводачите с цитати от техни преводи, които се превръщат в послание към снимките. Експозицията беше официално представена в столичното кино „Кабана“ и вече е достъпна дигитално. За да даде светлина върху професията на преводача и да направи тази професия видима, Аня Капункт, казва, че е решила да създаде този проект, който започва малко или много случайно:
„Работехме с много колеги, вечерните часове сядахме заедно и си говорехме за работата си, за проектите си, за предизвикателствата пред професията ни, всичко, което включва превода. И аз изведнъж реших да започна да снимам, просто исках да уловя моментите, докато говорим, докато работим над преводите си. И си казвах – „Когато се прибера вкъщи, ще разгледам кадрите, и ще се опитам да пресъздам в съзнанието си тези картини и моменти, които съм запечатала с обектива си“. Правех все повече снимки и малко или много като на шега си казах – „Нека направя селекция на тези портрети“ и си помислих – „Може би мога да направя нещо с тези снимки“.
Така се роди идеята за проекта, вече имах снимките, но трябваше да измисля как проектът да бъде представен, да се развие и да накара хората да се вгледат в него. И така създадох фейсбук страница, през първата година започнах да публикувам по една снимка на седмица, снимките бяха придружени с текст, но текстът беше нещо, което самите преводачи са написали или част от цитати от литературни преводи, по които те са работили, нещо, което изразява някаква експресивност, художествена мисъл, пряка реч. И ги помолих да напишат текста на езика, на който те работят, защото на английски е достъпно за много хора, но исках езиците да бъдат индивидуалните за самите личности, за да носят идеята за съчетанието със самия човек. Мисля, че основната идея е да създам нещо като архив. Исках да има възможно най-много езици и възможно най-много хора от целия свят.“
В изложбата Аня Капункт включва и автопортрет. А сред портретите на преводачите е и този на българката Нева Мичева, за която пази светъл спомен:
"С Нева се срещнахме в къща за превод в Германия, говорихме си много за литература, нямаше как да прочета нейните преводи, защото те са на български и за съжаление аз не разбирам български. Това, което ми направи впечатление за нея като преводач, е, че е много внимателна – превеждаше книга от италиански на български и непрекъснато сверяваше и с немския превод, правеше двойна, тройна проверка, изключителен професионалист, личи си, че обича това, което прави и му е отдадена.
Бунтувах се в началото на идеята да имам собствена снимка в изложбата, просто за мен беше прекрасно да срещна всички тези преводачи, да възприема и представя техните личности и тяхната любов към литературата, но те започнаха да ме критикуват – защо не сложиш и твоя снимка в изложбата. Започнах да мисля по този въпрос. И стана случайно, бях в един малък асансьор на хотел, имаше огледала навсякъде около мен и аз просто започнах да експериментирам с фотоапарата. Имаше толкова различни отразявания от огледалата.“
В началото на октомври дигиталната фотоизложба “На преден план: Фотографии на литературни преводачи“ с автор Аня Капункт ще бъде представена на Фестивала на превода в Берлин.
За проекта, който среща буквите и образите, и фотографията и литературата, чуйте разговора с неговата авторка – Аня Капункт – фотографката и преводачка от френски и английски, в столичната „Къща за литература и превод“.
Снимки – „Къща за литература и превод“
Аня Капункт е преводачка от френски, английски и италиански на немски език, както и фотографка. През 2017 г. стартира проекта си "На преден план: Фотографии на литературни преводачи" / Plainly Visible – Photographs of Translators, като от тогава досега са направени фотографии на повече от 100 преводачи от Ню Йорк, Виена, Будапеща, Рио де Жанейро, Колката, София и много други.
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg