„Книга за загубата, книга за откриването на себе си, книга за прошката, за умението да прощаваш на самия себе си, за да се родиш отново“ е „И розата сама да е“, по думи на Темз Арабаджиева.
Новият роман на френската писателка Мюриел Барбери, позната у нас с бестселъра си „Елегантността на таралежа“, излезе за първи път на български език. При това със специален предговор за родните читатели, написан лично от авторката.
Фонът, на който се случва това деликатно пътешествие из скритата география на душата, е Япония. Страната на изгряващото слънце, в която човек „не търси страданието, но и не бяга от него“.
Роз е ботаник, който вижда света през сърцето на цветята. Загубила жените в живота си, тя заминава за Киото, за да открие липсващото мъжко присъствие в него – бащата, когото опознава чак след смъртта.
Отишла там, за да чуе какво ѝ е оставил непознатият, тя чува ритъма на Япония – спокоен, тих, изпълнен с хармония, която царува дори в тъгата, навяващ мирис на болка, но и на сладко щастие, и приютил цветовете на света. Колкото по-личен ѝ става градът, толкова по-позната ѝ става личността на баща ѝ. А с нея и собствената ѝ същност.
Като преподавател по философия, Барбери има усещане за другия и неговия вътрешен свят. Затова и успява фино, леко, сякаш гали с перце, да разгърне съзнанието на Роз, а с него и своето собствено. Именно в съзнанието се случва Япония – страната, която авторката сама избира за свой втори дом. Действието в „И розата сама да е“ се развива най-вече в главата на Роз, а след това и в главите на всички останали – герои и читатели. Това е само още един начин да се прокрадне идеята за невидимата нишка между хората, която ги свързва на всички нива, защото „и розата сама да е, тя всички рози е“.
Романът на френската писателка води до личностно пречистване. В пъстротата на източната култура читателят открива чистотата на живота.
Между страниците му той има възможност да достигне не само до съюза между детството и писането, който дълбоко вълнува Бербери, и философията, че „съществува само любовта и след това смъртта“, но и до връзката между две на пръв поглед напълно несъвместими култури – японската и българската. Причината се крие в бялото.
За Мюриел Барбери България се състои в една дума – сняг. А какво по-бяло и чисто има от снега?
Повече чуйте в звуковия файл.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg