Проф. Иван Венедиков е български историк, филолог и археолог, един от пионерите на съвременната научна история и археология. Той е известен с това, че пръв от своите колеги започва сериозно изследване на историята на траките по българските земи, още преди Втората Световна война, известен е и с многобройните си научни трудове за единобожията религия на прабългарите, както и със сериозното изучаване на ранното християнство по нашите земи. Предаването „Нашият ден“ си спомня за него в деня на годишнината от неговата кончина.
Иван Венедиков е роден в София във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939), а след дипломирането си се отдава повече от половин век на науките история и археология..
Малко хора знаят, че като млад учен той е бил (1943 – 1944) е бил уредник в Античния отдел в музея в Скопие и там прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
В по-късни години работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели.
През годините създава повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа.
Но той не би бил такъв известен в България и цяла Европа учен, ако всяко лято не е бил на „терен“ т.е. на разкопки… На това е учел и своите студенти – че науката се ражда извън университетските кабинети.
Чуйте повече от звуковия файл.
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например хип-хоп културата – движение, естетика, светоусещане, зародило се още през 60-те и 70-те години на ХХ век в Щатите. Да бъдем дори още по-конкретни в примера си. Да вземам вербалното проявление на..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му издание ще се проведе от 16 до 21 юни 2025 година.. Идеята на организаторите е фестивалът да се провежда всяка година и да дава възможност на публиката в Стара Загора да гледа подбрани спектакли с..
Новоизлязлата монография "Българската драматургия" на чешкия професор и мисионер Франк Волман ще бъде представена на 30 април от 18.00 ч. в Музея на Драматичния театър – Пловдив. Това е първата систематизирана история на българската драматургия, написана преди близо 100 години. Задълбочено проучване на драмата и драматичния дискурс у нас за..
Последното заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е пиесата на Алдо Николай "Любов до край". Този текст за първи път се превежда и поставя в България. Премиерата е на 30 април на камерна сцена . Сценичният вариант, постановката и музикалната картина са на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски, а сценографията на Чайка..
Фондация "Академия "Аскеер" обяви номинациите за тазгодишните награди "Аскеер", които се присъждат на най-добрите постижения в театралното изкуство за изминалия творчески сезон. Тази година "Академия Аскеер" удостоява с почетен "Аскеер" актьора Марин Янев. Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство се присъжда на..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg