Насилието над журналисти и граждани по време на протестите през лятото на 2020-а. Какво са очаквали, когато са отишли в НС на изслушването на вътрешния министър Бойко Рашков, коментират в „Мрежата“ по програма Христо Ботев“ Полина Паунова от „Свободна Европа“ – нападната от охранители на конференцията на ГЕРБ в „София Тех Парк“, Евгени Марчев – пребит зад колоните на Министерския съвет на 10 юли 2020, Краси Петров – пребит на конференцията на ГЕРБ в "София Тех Парк".
Евгени Марчев: „Нямах очаквания, но ми се щеше да чуя какво се е случило до момента с проверките по нашия случай. Защото никой нищо не ни е казал за тази една година – повдигнато ли е обвинение на някой от полицаите, кои са те, какво е събрано като доказателствен материал.“
Полина Паунова: „Нищо не очаквах. Поне чухме нови факти, като най-съществени бяха датите, на които са поискани и предадени записите на камерите, които са запечатали това видео, което видяхме. Всъщност този запис до този момент се е намирал в Столичната дирекция на полицията и от това следват много въпроси – да питаме Младен Маринов, Бойко Борисов, виждали ли са ги? Те ще казват, че не са. Въпросът е, че това е изключително показателно. Има и още един важен въпрос. Когато бившите властимащи от ГЕРБ бяха разпитвани по студиата и обясняваха своето отношение, те казваха: „Да, но имаше насилие и срещу полицаите, по тях хвърляха тухли, палеха слама и т.н. Това създава впечатление у обикновените граждани, че едва ли не една паравоенна организация се е сблъскала с полицията. И протестиращите заслужено са си изяли пердаха. Държа да кажа, че всичко, което видяхме и чухме с хвърляните бомбички и т.н., е от 2 септември – два месеца, след вечерта на 10 юли, когато нито един полицай не е бил замерван с тухли, бомби и т.н.“
Чия е отговорността
Евгени Марчев: „Аз не разбрах чия е отговорността за случилото се. Фактът, че самият главен прокурор Гешев дойде в НС, говореше, че той няма намерение да каже нищо от това, което със сигурност знае. Но, ако прокуратурата не е мотивирана по никакъв начин да събере доказателства, не е мотивирана да ги внесе, не е мотивирана да направи нужното проучване, то ние по никакъв начин не можем да стигнем до осъдителни присъди.“
Криза на фактите
Полина Паунова: „Все повече в публичния ни живот хора с различни интереси се опитват да ни обяснят, че не е важно какво се случва, а как ще ни го разкажат. Вчерашното изслушване на Иван Гешев в НС е много любопитно. Извън това, че депутатите не бяха кой знае колко подготвени, имаше все пак един много любопитен въпрос – колко са разследванията, откакто той е главен прокурор по чл. 95 – това е „въоръженото въстание“ и как са използвани СРС-та за веществени доказателства. Това е важно, защото този член 95 е всъщност „мъртъв текст“ в българския Наказателен кодекс, и е нелепо да се говори в 21 век – за въстание. Но точно този текст оправдава използването на СРС-та. На този въпрос главният прокурор започна да разказва за атентата в Сарафово и умело заобиколи тази тема и не отговори на това. Аз мисля, че тук е „заровено кучето“. И това трябва да бъде разплетено, като говорим за факти. Да не се окаже така, че освен бити, доста хора са били подслушвани и следени с идеята, че тяхното право на протест може да бъде разглеждано като опит за пуч. Да не забравяме, че Бойко Борисов нарече така протестите миналата година. Но ние все още не знаем нещо толкова обществено значимо като какви институционални последици е предизвикал побоят, колко граждани са разследвани, колко полицаи са разследвани, на каква фаза са тези разследвания. По тези белези обществото може да се ориентира дали прокуратурата си върши работата. И в чий интерес си върши работата – дали в интерес на обществото, или в интерес на някой друг.“
Краси Петров: „Ние дотолкова сме притъпили чувството си за справедливост, че говорим за някакви безумни, смешни наказания, които са налагани на тези полицаи и Андонов конкретно. Тези полицаи трябва да имат ефективни присъди, за да се даде знак към останалите полицаи, че нещо се случва в тази държава.“
Полина Паунова: „Случаят "Андонов" е много особен, защото няколко месеца след наказанието му за побоя, той започва работа в Бюрото за защита към главния прокурор. Според закона, главният прокурор е този, който прави подбора на работещите в Бюрото. Когато с колегата ми Борис Митов се обадихме в прокуратурата, за да попитаме дали Андон Андонов работи там, те ни казаха, че вече не работи. Но проблемът не е в това, че той вече не работи в Бюрото, а в това, че, след като той вече е бил наказан за полицейско насилие, по време на протестите срещу Иван Гешев, Иван Гешев го наема да работи за него. Като говорим за факти, нали разбирате колко въпросителни повдига това.“
Евгени Марчев: „Освен това, г-н Андонов, и след събитията на 10-и юли продължаваше да ръководи полицаите на протеста в продължение на месеци. Тоест, неговите наказания, каквито и да са те, те са влезли в сила на някакъв по-късен етап, защото той по никакъв начин не е отстранен от събитията. Освен че присъстваше на протестите, г-н Андонов няколко пъти се доближаваше до мен, след 10-и юли, и ме питаше дали аз съм Евгени, този бития от протестите, и че ме е разпознал. Беше ми много странно, че този полицай идваше да ме разпитва и да говори с мен, след побоя. Това за мен е много притеснително, защото съм сигурен, че полицията е видяла тези записи и не става дума само за наказание, а за превантивни мерки. Те не са взели превантивна мярка да отстранят този човек от протестите. Т.е, те са видели какво той е свършил на 10-и юли и как ръководи полицаите, които са му на подчинение, и очевидно са били доволни от него, щом са го оставили да продължава да бъде на протестите в продължение на месеци. А те представиха нас като лъжци.“
Евгени Марчев: „Не е хубаво гражданите да застават срещу полицията, но причината това да се случи е тогавашната власт, която в продължение на месеци използваше полицаите като изкупителни жертви. Дори на 2-ри септември гневът на хората не беше насочен към полицаите, но те го поеха. Гневът беше към властимащите. Не искам да поставям петно върху МВР. Извинявам се, ако тези събития изглеждат по този начин. Нашата цел да излезем да кажем фактите не е да опетним полицията. Но МВР не трябва повече да се използва за политически поръчки, като изкупителна жертва и инструмент на всяка една политическа власт.“
Чуйте разговора от звуковия файл.
Снимки – БГНЕС, Теодор Иванов - БНР
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg