За източноевропейския театър и неговите знакови режисьори достъпно и интересно разказва в "Артефир" театроведът проф. Калина Стефанова по повод новата си книга.
Проф. Калина Стефанова е театровед, преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", съставител и редактор на книга на английски език, която представя 20 режисьори първопроходци от Източна Европа (30 години след желязната завеса). Книга, която излиза под знака на изд. "Palgrave Macmillam" (едно от двете най-престижните издателства в хуманитаристиката – поне по отношение на изкуствата) и в съавторство с Марвин Карлсън – професор от Градския университет на Ню Йорк.
Книгата излиза на английски език и вече се разпространява в книжарниците по целия свят, представяна е на различни издания на големите театрални фестивали. Това са 20 портрета, написани много артистично, плюс предговорите, плюс две глави, в които самите режисьори говорят за това кои са най-големите влияния върху тях и какви са в момента проблемите на световния театър.
Проф. Стефанова изследва повече от 20 години темата за източноевропейския театър след желязната завеса:
"Искам да подчертая, че фокусът е върху режисьорите. Тези конкретно 20 души, които проправят нови пътища, които разширяват територията на театъра не само в Източна Европа, но и на световния театър. Темата не е единствено източноевропейският театър, а тези новатори режисьори. Голяма част от включените в книгата режисьори са носители на едни от най-престижните награди за театър в Европа. 7 от тях са носители на Наградата за нови театрални реалности (втората по престиж награда в Европа), 1 е носител на най-голямата (Награда "Европа") и 1 на Специалната награда – издънки на Европейската награда за театър. Тези режисьори разширяват хоризонта за театъра.
Театърът повдига невидимите завеси пред очите ни, за да провидим за това какъв е смисълът на живота, да преодолеем нашите травми от взаимоотношенията с хората, типажни травми и т.н. Изобщо театърът се опитва да отговори на най-големите въпроси за човешкото съществуване. Тези режисьори успяват – понякога чрез необичайни нови средства, нови, а не модерни, новото, което разширява границата.
Книгата е наистина първа по рода си. И едновременно с това е свързана духовно с книгата, която направих през 2000 г, в Раутледж, "Източноевропейският театър след желязната завеса", която продължава да се продава в книжните сайтове на английски. С Марвин Карлсън сме колеги в редколегията на списанието на Шанхайската театрална академия и там всъщност му предложих да направим книгата. Това е третият голям културен мост, в изграждането на който участвам през последната година и половина след антологията на източноевропейската драма на китайски в Китай (в два тома) и китайските пиеси тук. Трите книги са на три различни езика: английски, китайски и български.
Новата книга вече е купена от библиотеки по цял свят – от Нова Зеландия до Канада. Първото ѝ представяне беше на един фестивал в Гданск – онлайн, разбира се. Има интерес в Китай за превеждането и издаването на книгата на китайски. А вече е сигурно издаването ѝ на испански. Премиерата в Румъния ще бъде на 10 септември в рамките на фестивала в Пятра Нямц, който се прави от една от режисьорките, включени в книгата."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – НАТФИЗ и личен архив
Д-р Калина Стефанова е професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Автор (съставител и съавтор) е на 15 книги за театър и критика. Пет от тях са на английски език (една издадена от Palgrave Macmillam, три от Routledge/Harwood Academic Publishers и една от Университетско издателство „Kлимент Охридски”) – с премиери в Ню Йорк, Лондон, Вроцлав , и Гданск); включвани в задължителната и препоръчителната литература в университетски курсове в САЩ, Великобритания, Канада, Хърватска и др. те се намират в библиотеки по цял свят. Съставител и редактор (на английски) е на първата антология на източноевропейска драма на китайски език „Избрани пиеси от Източна Европа” в два тома (China Theatre Press). Съставител е и на първото представяне на българския театър на английски език в две части „Съвременен български театър” (Harwood Academic Publishers/Routledge).
Автор е и на две нетеатрални книги (художествена проза), издадени в 9 страни; едната от тях („Джуджетата на Ани”) е включвана в задължителната и препоръчителната литература в няколко колежа в Бразилия и е има 2 издания в Китай. Проф. д-р Стефанова е била гостуващ учен „Фулбрайт” в Нюйоркския университет (1990-1992), както и гостуващ учен в Университета на Кейптаун, Южна Африка, Мейджи Университет, Токио, Япония, Шанхайската театрална академия, Уханския университет и др. През 2016 г. е удостоена със званието гостуващ Изтъкнат професор на Уханския университет, Китай, както и със званието Изтъкнат изследовател на Фондацията по китайска критика на изкуствата към Уханския университет. Изнасяла е лекции по Театрална критика, Източноевропейски театър и Съвременен световен театър, и е водела семинари по театрална критика в 12 страни, както и в редица други китайски университети.
В продължение на два мандата е вицепрезидент на Международната асоциация на театралните критици (2001-2006) и Директор Симпозиуми на Асоциацията също за два мандата (2006-2010). Член е на редакционните колегии на списание „Театрални изкуства”, Шанхайска Театрална Академия, списание „Европейски сцени”, Градския Университет на Ню Йорк, както и на театралните списания на Западния университет на Тимишоара, Румъния, на Театралната академия на Осийек, Хърватска, и на Университета „Николай Коперник”, Торун, Полша. От 2001 г. редовно работи като експерт-оценител към Европейската комисия в областта на изпълнителските изкуства, литературата и образованието. През 2007 г. е драматург на високо оценената от критиката постановка на “Петдесетница”, режисьор Младен Киселов, в Стратфордския фестивал на Канада, най-големия репертоарен театър в Северна Америка. От 2018 г. е в експертния борд на първия театрален град в света, Yue Opera Town, в района на родното място на музикалната драма в стил юе – гр. Шънджоу, Китай.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg