Между усмивката и сълзата е целият диапазон от човешки чувства. Този път, който извървява душата, тялото и мисълта на човек – да се засмее или да се разплаче – е вечен. Мария Касимова-Моасе живо се интересува от него и това може да се проследи във всичко, което е написала, разказала, а и изиграла до този момент.
Публиката на 37-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ може да го потвърди. Тя беше свидетел на нейните „Свободно падащи истории“, познати още като „нещото на Мария“, а и на представянето на новата ѝ книга „Записки от Шато Лакрот“. Историите на авторката отекнаха в хората, които избраха да ги съпреживеят първо на сцената на лятното кино в стария Созопол, а след това и в двора на Художествената галерия в морския град. Всеки от тях пое по вечния път – от просълзяването до сълзите от смях.
С разказваческите си етюди Мария Касимова-Моасе припомня колко ценно е всъщност човек да се смее на света, а и на себе си, как всеки от нас е плод на множество „ако“ и как могат да бъдат уловени случайностите в живота. И ако „Свободно падащи истории“ представлява случки, хора, чувства и откровения от един живот, то новата книга на сладкодумната разказвачка е „една жена с широкопола шапка, сламена, която днес е тук, утре тръгва боса, а след това може да бъде в много луксозен хотел, на някакво скъпо спа, но после да кара потна колело“. Този образ ѝ създаде самата Мария в „Артефир“.
Книгата, която разказва серия от комични ситуации, много от които вдъхновени от личните преживявания на авторката и тези на нейни близки и приятели, започва живота си първо като дневник, а след това и като аудиосериал, който все още може да бъде слушан. Затова и в книжното си тяло „Записки от Шато Лакрот“ излиза без претенции. Така живее и такова битие ѝ пожелава авторката ѝ.
Мария Касимова-Моасе иска да направи опит в комичния жанр, който често се смята за лековат, и за целта залага на много диалози. В тях, както и в действията на героите в книгата, най-силно си проличават националните черти на едни иначе добри хора, които колкото и да се различават – толкова и си приличат.
Историята за българката, която се запознава с френските роднини на своя съпруг, води до нелепи ситуации, които ще усмихнат всеки читател.
Повече за книгата, а и за това защо Мария Касимова може да разглобява и сглобява „Калашников“, чуйте в звуковия файл.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
