Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Весислава Танчева: Българските медии са в ръцете на триглава конструкция



От тази седмица България за пореден път за тази година е без парламент и на прага на нови избори. Властта се предава от един служебен кабинет на друг служебен кабинет, а двама бивши служебни министри правят свой политически проект. Но важното, което разбрахме от работата на току що отишлия си парламент е, че между българските политици не може да бъде постигнато съгласие за важни реформи, въпреки заявките им за общи цели. Как журналистите се опитват да обяснят на гражданите кризите в България и успяват ли, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Весислава Танчева, експерт по политическа комуникация.

В медиите няма смислен дебат по важните теми

„Интервюто с политик или „говореща глава“ в медиите, през този жанр журналистите се опитват да ни обяснят кризите в България вместо с дискусия или други полезни формати, които ние всички помним от не чак толкова далечно време. Всъщност дали журналистите опитват изобщо да обяснят на гражданите политическия, икономическия и социалния живот на страната - не мисля. Българските медии стигнаха дотам, че дори когато опитват да представят обективно някакво събитие или да информират за него, този им опит води до пълно объркване на потребителя на информация. И ако говорим за политика, тяхното поведение е в пълен синхрон с политическата ситуация, но ако го сведем до здравеопазване, това им поведение води до загубата на човешки животи. Ако тази пандемия не успява да ни събуди и да бие камбаните, за да разберем до каква степен дезинформацията, липсата на информация или изкривената, манипулирана  информация влияят върху обществото, просто не знам какво би могло. Очевидно няма да се трогнем от политическите манипулации в медиите, защото в България това някак се вижда на всички нормално. Но манипулация на информацията, свързана със здравето, е много опасно нещо и опитът за дебат по темата covid-19 в „bTV“ беше като да сложиш на една маса астроном и човек, който вярва в плоската Земя и да им дадеш равни права да си изкажат мнението. Идеята за плоскоземието не е мнение, то е заблуда и спазваща етичните норми медия не бива да поставя на една плоскост и да дава една и съща възможност за пласиране на мнения на тези хора с другите, които имат научни аргументи по темата. Единственото, което се получава, е някакъв скандал, който евентуално привлича зрители.“

Медийни стандарти

„Нямаме медия, с малки изключения, която да е еталон за журналистическа етика. Стигнахме дотам, че има списъци със забранени за канене лица и поръчани за дадена тема лица, сякаш те са универсалната истина. Затова едни и същи хора говорят по телевизиите. Това е заради материалната зависимост на тези медии от партийни, частни интереси. Това пречи на разнообразните мнения. Това е от полза за онези, които искат да владеят политическия, а оттам и икономическия живот на страната. Затова и съдебната система е вплетена да работи за тях. Това е прословутият модел, който изкристализира в три имена, които са по-скоро олицетворение – Борисов, Пеевски, Гешев. Тоест – цялата политическа власт е в ръцете на един човек, по-голямата част от икономическата власт е съсредоточена пак в ръцете на един човек и кликата около него и един главен прокурор, който да пази интересите на другите двама. За съжаление това е транспонирано едно към едно в медиите, защото те са в ръцете на същата тази триглава конструкция, защото виждаме, че големите национални телевизии защитават само техните интереси. Тази триглава конструкция си позволява дори и от трибуната на НС да нарича малкото свободни журналистически гласове с имена като „олигарси“, което всъщност са характерни определения за триглавата конструкция. Това прехвърляне на собствената вина върху здравата глава не е от днес. То доведе до създаване на малко на брой опозиционни предавания, медии, подкасти, но те не са достатъчни, защото не достигат до всички граждани и 80% от хората са облъчвани ежедневно от другите. А по Закона за достъп до обществена информация знам, че определен списък от 9 медии, свързани с Делян Пеевски и ГЕРБ, са получили милиони от министерства и общини в продължение на няколко години. Формулирани като рамкови договори за „медийни услуги“ всеки от по 10 000 лева, с анекси към тях за още пари. Всичко е позволено от закона и са избягали от обществени поръчки. Министерство на туризма е класика за този тип договори със стотици хиляди левове, предназначени за конкретни медии – „Канал 3“, „Блиц“ и „ПИК“. Това трябва да ни даде представа за точната цена на медийното спокойствие на блатната стабилност, с която бяхме свикнали през последните 12 години и която ни се струваше неразрушима“

Какво опорочи диалога между политиците

„Според мен две неща опорочиха съставянето на правителство в последните два парламента. Едното е напълно недискутираната тема, че избирателите „казаха“ на партиите, че не искат една партия да ги управлява повече. Също така избирателите казаха „договаряйте се помежду си, но не на всяка цена“.

Чуйте целия разговор с Весислава Танчева в звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45
Денис Иванов

СофтУни организира уебинар на тема "AI за архитекти"

Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..

публикувано на 15.07.25 в 11:38

Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж: Призвание, дълг и успехи

Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..

публикувано на 15.07.25 в 11:30
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Йорданка Фандъкова: Най-важната промяна в образованието е цялостната

Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея?  На тези въпроси в "Нашият..

публикувано на 15.07.25 в 10:50