Международния ден на жестомимичните езици се отбелязва от 2018 г. с резолюция A/RES/72/161 на Общото събрание на ООН от 25 януари 2018 г. Създаден е с цел повишаване на информираността за жестомимичните езици и значението им за пълноценния живот на хората със слухови проблеми.
Темата коментира в “Нашият ден“ Милена Гъркова-Калинова, председателят на Национална Асоциация на преводачите на жестов език в България (НАПЖЕБ).
“Този ден е ден за подкрепа и защита на езиковата идентичност на хората с увреден слух, както и за всички, които използват жестовия език.
Жестовите езици по света са 200 на брой и се ползват от над 70 млн. глухи по света.
Тази година Международната седмица на глухите се отбелязва от 20-и до 26-и септември.
Мотото на тазгодишния ден на жестовите езици е – “ние говорим на жестов език за човешките права“.
Ние, жестовите преводачи, сме проводници на информацията, идваща от звучащия свят. Ние сме съмишленици и сътрудници на глухите хора в отстояване на човешките им права.
На 21-ви януари 2021 г. Законът за жестов език бе приет единодушно от Народното събрание. С това официално признаване се направи решителна стъпка към постигането на човешките права за глухите хора в България.
Специалистите у нас
В състава на нашата Асоциация до момента членуват над 70 жестови преводача от цялата страна.
Упражняването на професията жестов преводач в условията, които съществуват до момента, беше нестандартно и все още е, докато заработи Законът както трябва.
От една страна тази професия съществува, от друга жестовите преводачи на практика никога досега не са разчитали на тази професия, за да се издържат финансово. Всеки един жестов преводач упражнява друга основна професия.
Чуйте повече от Милена Гъркова-Калинова в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg