На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански.
Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Делото му като учител и книжовник въздига българския дух и е описано в труда „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, сборник на който самият той е автор. Заглавието се представя на сцената на театър лаборатория Алма Алтер, от режисьора Николай Георгиев, а в главната роля влиза незрящит актьор Андриян Асенов:
„Софроний Врачански има много интересна биография. Още изучавам образа, надявам се един ден да съм напълно готов да се превъплътя в неговия образ. Монашеския му живот и творчеството му са много интересни. Смирението му и кротостта му са много присъщи, той затова е имал и толкова силна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е различен път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл, пътят е в онова, което не успяваш да видиш, онази красота на България, но все пак я усещаш. До края на месеца зрителите могат да видят и участието ми в „Красавицата и Звяра“, където съм Звяра, а в началото на октомври ще бъда в главните роли и в представлението „Майстора и Маргарита“.
А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев, за постановката – „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, чиято премиера е тази вечер (24 септември) в Бухово и на 27-и септември в София:
„Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност. Човекът има човечност. Ако я има – цял е, ако я няма – нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност. Тя е заложена в неговото същество, но ако той – човекът – не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, грешният между хората” – казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите. Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с Него”. Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовият. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”
Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и как Андриян се превъплъщава в тази роля, ще научите от звуковия файл.
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg