Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Асен Гудев: Осем от десет инфаркта могат да бъдат предотвратени

Снимка: Pixabay

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за отнемането на над 18 млн. човешки живота всяка година.

За 520 млн. души със сърдечно-съдови заболявания, пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказва повече от значима, за много от тях дори фатална.

На 29 септември (утре) е Световният ден на сърцето, който се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

“Големият проблем е, че преждевременната смърт, която настъпва от сърдечно-съдови заболявания, преди 65 години, е два пъти по-голяма от средната за Европа.

В част от ЕС за преждевременна смърт вече се говори преди 70-годишна възраст. Т.е. за ЕС всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 70 г. е била предотвратима.

Инициативата на СЗО и Световната кардиологична асоциация, обърната към пациентите, към обществото, иска да акцентира върху това, че сърдечно-съдовите заболявания нанасят много тежки лични, социални и обществени вреди.


Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Превенцията им е възможна. Било то с промени в начина на живот, който да включва подходяща диета, физическа активност, здравословна среда и там, където се налага, медикаментозно лечение, могат да доведат до много голямо намаление на този бич на модерното общество.

В редица страни това е постигнато. Девет от десет инсулта могат да бъдат предотвратени и осем от десет инфаркта. Много малко са наследствените състояния, които определят висок риск. Добрата новина е, че и за тях има ефективно лечение, ако те бъдат установени навреме.

Обществото има едно предизвикателство, което при координиране на усилията – на неправителствения сектор, на научната общност, на индустрията за хранителни продукти и на медицинските власти, може да доведе до едно значително намаление на сърдечно-съдовите заболявания.

И това предизвикателство в условията на пандемията стана още по-голямо. Точно нашите пациенти, тези със сърдечно-съдови заболявания – хипертонията, диабетът, който е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване, сърдечната недостатъчност, исхемичната болест – са най-уязвими, най-рискови за тежко протичане, усложнения и смърт от Covid.

Когато казват, че починалите са били с придружаващи заболявания, лично на мен и колегите ми звучи цинично. Защото нашите пациенти, които се лекуват и имат контрол над състоянието, водят един нормален, активен, социално-личен живот.

Това да се каже, че едва ли не те са били обречени и коронавируса просто е ускорил нещата, е доста цинично."

На първо място в класацията по сърдечно-съдови заболявания

"Причините са комплексни. По някакъв начин те съвпадат и с това, което се случва с коронавируса. В един момент човешкият живот загуби стойност в тази държава. Приемаме за нормално да сме първи по смъртност по пътищата и никой да не спазва мерките.

Приемаме за нормално всеки ден да имаме по 100 загинали от коронавирус, без да се спазват мерките.

Може би първата причина е липсата на достатъчно силна лична и обществена мотивация, че тези неща могат да бъдат предотвратени. Нагласата в много голяма част от обществото – това няма да се случи на мен – може би е първата психологическа причина.

В годините бяхме свидетели на много противоречиви и непоследователни действия от страна на здравните власти и изобщо на правителството.

Ще припомня, че имахме един ефективен и първоначално добре приет закон, за ограничаване на пушенето на обществени места.

Нещо, което се препоръчва във всички документи на СЗО но ООН. Малко известен е фактът, че 2015 г. ООН има Харта за борба с хроничните неинфекциозни заболявания, България е страна членка.

Имаше идея да се въведе данък върху нездравословните храни, на такива с високо съдържание на транс-мастни киселини. Добри идеи, които не намериха ефективна реализация."

Чуйте проф. Асен Гудев в звуковия файл.

Снимки: Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26