Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.
Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“, след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, която е с двуцветен печат и е украсена с 31 гравюри.
Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.
Галя Йотова е фотограф и инициатор на проекта „За буквите между Пловдив и Матера“. Чрез кирилицата проектът осъществява културен мост между двете европейски столици на културата през 2019 г. – Пловдив и Матера.
В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „Часословец” се съхраняват в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”.
Проектът насочи вниманието върху значението на кирилицата и Яков Крайков, чрез когото българската книга и азбука влизат в европейската култура.
За проекта и личността на Яков Крайков разказва в “Нашият ден“ Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера“.
“Името Яков Крайков не една голяма чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания предизвиква у тях това, че този човек е успял да свърши цялото това нещо в една епоха, когато това е било изключително трудно, особено за България.
Това е ХVI в.. Той успява да попадне във Венеция и през 1566 г. да издаде първата книга от българин на кирилица във Венеция.
Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с “Часлослов“ е възможно най-богатата книга с илюстрации, съдържа около 33. Освен това той е коректор.
Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са негово дело.
Любопитно и интересно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той създава абсолютно свой печатарски стил.
В действителност книгите от Яков Крайков не са нито толкова много, нито толкова лесно откриваеми. От “Часлослов“, неговата първа книга има малко повече запазени екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.
Най-интересната според учените негова книга е неговата четвърта книга, която се казва “Различни потреби“ и “Книга за пътника“.
Това са били тип книги, които се използват не само от свещеници, но и от обикновени хора, които са грамотни и намират в тях утеха. Тази последна четвърта книга е изключително рядък екземпляр.
Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите
Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той сам си го е извоювал. Едва ли е било толкова кротко и не без препятствия усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът всъщност е в основата на следващите печатни книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стой в основата на нашата съвременна печатна кирилица.
Другото много важно нещо, което за мен беше откритие - ние сме свикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функция. Те са функция, с която можем да изпълняваме определени процеси – да пишем, да си пренасяме съобщения.
Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса –скулптори и архитекти - са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт.
Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гаврилов.
“За мен името Яков Крайков не значеше нищо преди да се сблъскам с съвсем случайно с Галя Йотова по време на фестивала “Процес-пространство“ около 24 май 2019 г. в единственото му издание, проведено във Пловдив.
Тогова, правейки снимки на участници във Фестивала с тези големи обемни букви, тя разказа повече. Тогава снима и мен. Спомням си, че буквата, която държах, нямаше абсолютно никакъв смисъл в онзи момент, една непозната буква.
Много се радвам, че благодарение на нейния проект и на цялата енергия, с която тя го прави, тези букви все повече оживяват за нас и историята на Яков Крайков става все по-витална, плътна и надявам се с бъдеще.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..
Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства? Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите? Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити. Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен..
Строителният инженер проф. Божидар Янев е ръководител на Инспектората по управление на мостовете на Ню Йорк в САЩ. Той е професор и преподавател в Инженерния..
В неделята пред Богоявление литургийното евангелско четиво от св. ев. Марк ни разказва как св. Йоан Кръстител кръщава на брега на река Йордан и призовава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
