Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на сигурността и сигурността на бъдещето

Снимка: btso.org.tr

Колкото по-далеч стигат хората в Космоса, толкова по-актуален става въпросът за осигуряването на общопризнати закони. Космическото право и космическата сигурност относително отскоро са на дневен ред, но значението им ще нараства бързо и те ще засягат както международните отношения, така и частни казуси, като например към кого да се обърнем за обезщетение, когато отломка от космически кораб падне върху къщата ни.

Договорът за Космоса е подписан през 1967 между САЩ, СССР и Великобритания. Там е провъзгласен принципът за изключително мирно използване на Луната и другите небесни тела и за равни права на всички държави за изследване на небесните тела, но оттогава светът се промени, а зависимостта ни от Космоса нарасна. Днешните системи за навигация работят благодарение на сателити, даже интернет, който ни поддържа свързани непрестанно, зависи от Космоса.

Всичко това поставя въпроса за космическата сигурност и за хората, които ще трябва да развиват правото в тази сфера, както и за всички онези нови аспекти на съществуващите дисциплини. Тези теми повдига разговорът с Халит Мирахметоглу, изпълнителен директор на Центъра за космически и авиационни тренировки Гокмен в Бурса и консултант на редица космически проекти, включително сателитния проект на Европейската обсерватория GOKTURK1.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04