Между култури и континенти

На 7 октомври от Стокхолм Матс Малм, постоянният секретар на Шведската академия, обяви носителя на Нобеловата награда за литература за 2021 година – това е Абдулразак Гурна. Автор на романи и разкази, роден на остров Занзибар. Днес живее в Англия.

Според формулировката на Нобеловия комитет наградата се дава на писателя заради „неговото безкомпромисно и състрадателно вникване и изследване на последствията от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти.“

• Танзаниецът Абдулразак Гурна печели Нобеловата награда за литература

Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Великобритания. Академичният му интерес е насочен към постколониалното писане.

Писателският му дебют е през 1987 година с романа „Спомен за заминаване“. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е автор на десет романа, сред които: „Пътят на поклонниците“, „Дезертьорство“, “Възхитено мълчание“, „Край морето“, „Чакълено сърце“, „Доти“ и „Рай“. Романите „Рай“ 1994, „Край морето“ 2001 и „Дезертьорство“ 2005 са номинирани за престижната награда „Букър“. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на английски език. Заглавията, които ви представих, е възможно да са неточни, тъй като са преведени в спешен порядък от мен, тъй като на български език, а и не само, този автор не е превеждан и издаван.

Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на автора, който тепърва ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна знае, предполагам, че съществуват.

Да се върнем на Нобеловата награда за литература. И по-точно на въпроса: Кои автори очакваха решението на Стокхолмския комитет, но останаха без Нобелова награда? 

В краткия списък на предложените бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.

И за да не се изкуши някой сред колегите да сгреши в ентусиазма си, да напомня, че първият автор от Африканския континент, награден с Нобелова награда за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, между другото, също освен на родния си език йоруба, пише на английски език. С това не намеквам, че Нобеловият комитет чете само на английски език…

„Край на евроцентричната перспектива към литературата – обяви Андрес Олсон, председател на Нобеловия комитет. – Вече ще гледаме към целия свят."

Да. Ние ценим умението на Нобеловия комитет да ни изненадва, но сред специалистите в литературата вече се задават въпроси дали някой въобще знае критериите на литературния Нобел?

А иначе – честита награда, в която – докато не успея да прочета поне няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще смятам, че няма никаква хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.

И накрая ми позволете, и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният роман в близките месеци ще бъде последният роман на новия носител на Стокхолмската награда за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „След живота. Лондон: Блумсбъри“.

Това е всичко, относно Стокхолмската награда – между култури и континенти.