По повод 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която се отбеляза тази година, бе отпечатано фототипно издание на сборника – „Полувековна България“, написан от любимата на Вазов – писателката и преводачка – Евгения Марс.
За пръв път изданието излиза през пролетта на 1929 година. В труда си Марс публикува ценни статии, коментари и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на България. Три години след смъртта на Вазов, Евгения Марс, чието рождено име е Евгения Бончева-Елмазова започва да реализира идеята да подари на своите съвременници словесен паметник на национално достойнство, което всъщност е алманахът „Пуловековна България“, разбира се, времето я мотивира именно тогава да го напише, това са 41 статии. Алманахът е изработен в печатницата на Армейския военноиздателски комплекс, сборникът е много луксозен за своето време. Тогава Евгения Марс е в затруднено положение, но за да се изхранва тя продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който някога ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му заедно със званието „Народен поет“.
Продажбата на монетата буди противоречиви мнения, но в крайна сметка държавата изплаща 30 хиляди лева за тази монета на Евгения Марс и тя успява да отдаде заслуженото и на поета Вазов с този труд, искала е да продължи делото му и да остави нещо достойно, твърди журналистката Елиана Митова:
„В това издание на Алманаха е много силно вниманието, което е отделено на духовната култура на България. Вътре е нейната собствена снимка, на сина ѝ – Павел Елмазов, има снимки на всички оперни звезди на България. Една част е подготвена на базата на статистика, но от сухата статистика може да се извадят много интересни изводи. Оказва се, че имаме страшно много столетници в един период на икономическа криза, в 20-те години на века – 1867 души. Освен това, четейки текстовете на професор Петко Наумов, създател на Висшето музикално училище, се научаваме за много интересни неща за създаването на новата българска опера, например, че Пенчо Славейков е бил против операта, ходил е да заключва стаите. Алманахът завършва с една много любопитна история за Минковата махала, създаване на селско стопанско в Северозападна България на група млади хора, които създават много интересен сорт грозде и отварят магазин в София. Изводът е, че винаги има изход, и от най-тежките моменти. И Евгения Марс събира всичко това в един том, художника на корицата е ученик на Мърквичка, неслучайно на корицата е изобразен лъв, символ на България.“
Евгения Марс е първата жена-драматург в Народния театър. Там поставя пиесите – „Магда“ и „Божана“. Била е много близка с великата актриса на Народния театър – Адриана Будевска. А в пиесите си е изграждала образът на жената бунтарка, независима и борбена. Марс е авторка на сборниците с разкази „Из живота“, „Лунна нощ. Разходка из Цариград“, „Белите нарциси“ и „Човекът в дрипи“. Вазов, се запознава с Евгения Марс 17 години преди смъртта си и ѝ посвещава множество стихове. Той често дава търсени от Марс литературни съвети.
Редактор на книгата „Пуловековна България“ е професор Милена Кирова. За личността на Евгения Марс и за алманаха „Пуловековна България“ чуйте в звуковия файл от журналистката и преводачка от испански език – Елиана Митова.
Лятото е сезонът, в който изкуството излиза от галериите и заживява в градската среда под формата на фестивали, различни инициативи, изложби на открито, а също и в алтернативни пространства. Става дума за необичайни места, които, макар и да не са създадени специално за изкуство, го приютяват за кратко или за по-дълго време. И така, заедно с утвърдени..
Четвъртата книга "Трилистна детелина" на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като "нава, видения и безпокойства" – вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева. Вместо "Хайку", избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90-те години..
Понякога в уж странична на магистралната история биография можем да открием и откриваме онези пресечни точки в движението на света, които ни казват много за него, за времето, за нас самите. Такава точно биография е например животът на знаменития български фокусник и илюзионист, прочутия цирков артист Мистър Сенко (Евстати Христов Карайончев)...
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат с редица емблематични мащабни стенописи на ключови локации в София, чрез които създава истории за взаимодействието на природата, човека и символите със сюрреалистични ситуации, носещи многопластов..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg