Неравенства и гражданско участие – каква е връзката

“Различните общества реагират по различен начин на неравенствата и социологията среща проблем да разбере механизмите за тази разлика в поведението. Според мен механизмите идват именно от различните нива на неравенства“ – казва в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.

Оказва се, че в състояние на криза ние не можем да се сплотим по никакъв повод и под никаква идея.

Много отговорен става въпросът “Какво ни чака“, защото прогнозите сякаш трябва все повече да бъдат базирани върху това доколко е възможно да живеем заедно. Това се оказва същественият и важен проблем.

Оказва се, че едно общество, което има за цел да бъде прозрачно и глобално в дълбочината си, се ръководи от едни малки, невидими механични болтчета. Именно тези инструменти на контрол се оказаха неравенствата, защото колкото и да се опитваме да прогнозираме живота чрез видимите форми за контрол, които познаваме, те катастрофират, когато се сблъскат с едно общество, обзето от неравенства.

Демократичното общество, в което живеем има голяма нужда от т.нар. “гражданско участие“. Една значителна част от действията, които могат да извършват демократичните институции, са базирани именно на контакта между публичната власт и гражданските структури.

Неправителственият граждански сектор има голяма роля в това нещата в живота ни да вървят нормално.

Ако погледнем статистиката в България за регистрираните неправителствени организации, с голяма почуда ще установим, че те надхвърлят 14 000. Имат различна активност.

Най-много организации са регистрирани в сферата на образованието, веднага след това идва сферата на социалните услуги, след нея е сферата на регионалното местно развитие, следва младежката организация, екологичните организации са едва в дъното на тази класация.

Това показва, че секторите, в които има най-голямо напрежение и разслоение, са в предните класации.

Най-голямото неравенство срещаме в сферата на образованието, социалните услуги, регионалното и местното развитие.

Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.