Директно от зала „България“: Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж

Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един досег с него, можете да го сторите с помощта на музиката! В петък вечер (22 октомври) Радиосимфониците ви предлагат специален поглед към морската шир, осъществен с помощта на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „Спокойно море и щастливо плаване“ на Феликс Менделсон-Бартолди, вокалният цикъл на Едуард Елгар „Морски картини“ – за глас и оркестър, „Поеми за морето“ на Ернст Блох и сюитата за оркестър „Морето“ от Франк Бридж. На диригентския пулт за първи път ще застане Здравко Лазаров, а солист в творбата на Едуард Елгар ще бъде мецоспраното Виолета Радомирска.

Над своята втора програмна концертна увертюра – „Спокойно море и щастливо плаване“ – Менделсон работи през лятото на 1828 година. Творбата се ражда в тишината на бащиния му дом в покрайнините на Берлин, където две години преди това е написана и увертюрата по пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“, поставила началото на новия жанр – концертна увертюра. Този път източник на вдъхновение е поезията на големия немски писател, поет и драматург Йохан Волфганг фон Гьоте. За програма на увертюрата Менделсон използва две самостоятелни, но допълващи се стихотворения – „Морско спокойствие“ и „Щастливо плаване“, вдъхновили преди него и Бетовен за създаване на неголяма кантата през 1815 година. Първоначално творбата се нарича „Оркестрова пиеса по две стихотворения на Гьоте“. Менделсон не се стреми да следва строго поетическата програма – вместо да обрисува „ужаса на мъртвата тишина“ и тревогата на кормчията, безсилен да води кораба, той предава впечатленията от съзерцаването на спящото и безметежно море .

Първото публично изпълнение на „Спокойно море и щастливо плаване“ е на 1 декември 1832 година в Берлин, под диригентството на автора. Година и половина по-късно, през февруари-април 1834 – музиката е преработена (което е типично за взискателния към себе си композитор) и през 1835 е издадена като „Трета концертна увертюра“, опус 27. С тази окончателна редакция е открит концертът на 4 октомври същата година, на който Менделсон за първи път дирижира знаменития оркестър „Гевандхауз“. По спомените на композитора, творбата е изсвирена с любов и чута с голямо внимание, „В залата и сред оркестъра цареше такава тишина, че можеше да бъде чут и най-малкият звук“ – пише Менделсон.

„Морски картини“, опус 27 е песенен цикъл на сър Едуард Елгар. Той включва, пет песни, написани върху стихове на различни поети:•Песен на морския сън (по стихове на Роден Ноел)
•В Рая (Капри) – по стихове на Каролин Алис Елгар, съпругата на композитора
•Утрото на Сабат край морето – по стихове на Елизабет Барет Браунинг
•Там, където лежат коралите – по Ричард Гарнет
•Плувецът – по Адам Линдзи Гордън

Първоначално „Морски картини“ са замислен за контраалт и оркестър, но има и отделна версия за пиано, често изпълнявана от самия автор. Цикълът е предпочитан от редица месо-сопрани. В петък вечер ще го чуем в интерпретацията на Виолета Радомирска.

Тричастният цикъл на Ернст Блох „Поеми за морето“ (1922-1923) е създаден по времето, когато композиторът е директор на Института по музика в Кливлънд. Написан първоначално за пиано, след една година цикълът е и оркестриран. Както замисълът, така и названията на частите му („Вълни“, „Песен“, „На море“) правят препратка към трите симфонични ескиза „Морето“ на Дебюси А много от характерните ориенталски черти в музиката на Блох напомнят руския „музикален Изток“ – особено „Шехерезада“ на Римски-Корсаков. Ръкописът на творбата включва епиграф от Уолт Уитман, в който пулсират енергията и страстта на морските вълни, разбиващи се с грохот върху пясъчния бряг, бесните пориви на океанските бури, разкъсващите се платна на смелите бригантини и шепотът на вятъра в короните на могъщите борове. В музиката, написана с живописен импресионистичен размах, макар и условно и с различна интензивност, са изобразени вълните, вятърът и водните пръски. В средната бавна част (моментът, когато морето е спокойно) звучи мелодията на ирландска народна песен.

Оркестровата сюита на Франк Бридж „Морето“, определяна също и като симфонична поема, енаписана през 1910-11 година. Тя съдържа четири части: Морски пейзаж (Allegro ben moderato), Морска пяна (Allegro vivo), Лунна светлина (Adagio non troppo) и Буря (Allegro energico – Allegro moderato e largamente).

Бридж завършва работата си над творбата през юли 1911 година, по времето, когато е в крайбрежното градче Истборн, Графство Източен Съсекс. Това е същото място, където пет години по-рано Клод Дебюси завършва своите собствени музикални спомени за морето – симфоничната поема „Морето“, написана през 1905 година. Самият Бридж умира във Фристон, недалеч от Истборн, 30 години след създаване на сюитата си – през 1941 година.

„Морето“ е изпълнено за първи път на 24 септември 1912 година, на един от Proms концертите в Лондон. Начело на оркестъра „New Queen's Hall“ застава диригентът сър Хенри Ууд. След първата световна война, вече под диригентството на автора, творбата е изпълнена премиерно и от оркестрите на Кливлънд, Детройт и Бостън. Франк Бридж осъществява също и запис на сюитата.

Здравко Лазаров е роден през 1981 в Стара Загора. С дирижиране започва да се занимава още в музикалното училище, вдъхновен от един от учителите си – изявения български композитор Петър Петров. В следващите години продължава обучението си при проф. Вирджиния Атанасова в НМА „Панчо Владигеров“ (София) и проф. Георги Димитров в АМТИИ (Пловдив). Участва в международни майсторски класове и специализации на известни диригенти и състави: проф. Ервин Ортнер и „Arnold Schoenberg Chor“ – Виена, проф. Ерик Ериксон и „Eric Ericson Chamber Choir“ – Швеция; Камерен Ансамбъл „Ars Nova“ – Копенхаген, Дания; Андро Парот и „Helsingborg Symphony Orchestra“ – Хелзинборг, Швеция. През годините работи като пианист и диригент с различни състави, сред които Академичен хор „Ангел Манолов“, Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“, Фолклорен хор „Елица“, хормайстор е в ОФД Пловдив, възобновява Студентския хор и оркестър на СУ „Св. Климент Охридски“ по покана на университета, гостува като диригент на Разградската филхармония, работи като диригент на оперните оркестри в Мерсин и Стара Загора. От няколко години е главен диригент на Истанбулската държавна опера.

Първите певчески изяви на Виолета Радомирска са в състава на Детския радиохор. Възпитаник е на Държавната музикална Академия, впоследствие специализира при Александрина Милчева. В периода 1999-2001 Радомирска е член на международното оперно студио в Цюрих. През 2002 получава наградата „Le Prix Europeen d’encouragement“ от Европейската фондация за култура, която ежегодно награждава десет отличили се млади музиканти от цяла Европа. Участва в продукциите „Саломе“, „Ернани“, „Риголето“ и „Хубавата Елена“ на сцената на Цюрихската опера. Като член на операта в Люцерн (2002-2006) участва в „Кармен“, „Вълшебната флейта“, „Армида“, „Дидона и Еней“ и „Прилепът“. Пее под диригентството на Николаус Арнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи. В Милано през 2002 с оркестъра на RAI под диригентството на Арнолд Босман участва в „Стабат Матер“ на Шимановски. От 2004 е част от трупата на Операта в Бил, Щвейцария, където изпълнява множество централни мецосопранови роли. През 2012 участва в записването на диск на операта „Любопитни жени“ (Le donne Curiose) на Ермано Волф Ферари с Радиооркестъра на Мюнхен. През следващите две години е в състава на Вердиевия Реквием на сцената на KKL Люцерн и в Аахен. Изпълнява главната роля в „Ариоданте“ от Хендел и в „Севилският бръснар“ на Росини; пее в „Стабат Матер“ на Перголези. От 2014 като артист на свободна практика участва в редица концерти и постановки, сред които „Въоръженият човек“ и „Стабат Матер“ на Карл Дженкинс, „Реквием“ от Моцарт, „Стабат матер“ на Росини, Перголези и Дворжак, „Кармен“, „Евгений Онегин“, „Парижки живот“, редица барокови произведения. Пее в „Силата на съдбата” в Пловдив, „Кармен“ на Бизе и „Реквием“ на Верди в Софийската опера; „Парижки живот“ на Офенбах в Цюрих, изнася концерти в Цюрих, Люцерн, Делемон (Швейцария). През сезон 2018-2019 дебютира в Миланската скала в „Електра“ на Рихард Щраус.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.

Снимки: sofiaphilharmonic.com, Здравко Лазаров / ФС