„Заза“ на Леонкавало за първи път по програма „Христо Ботев“

публикувано на 24.10.21 в 08:35

Снимка: Monika Rittershaus/theater-wien.at

Програма „Христо Ботев“ ви предлага да откриете една почти непозната опера на Руджеро Леонкавало – „Заза“. Записът е от „Театър ан дер Вийн“ от премиерата на 18 септември 2020 г. и БНР разполага с него благодарение на международния музикален обмен на „Еврорадио“.

Действащи лица и изпълнители:
• Заза, певица (сопран) – Светлана Аксьонова
• Анаиде, майка ѝ (мецосопран) – Енкелайда Скоза
• Флориана, певица и синьора Дюфрен, съпруга на Милио (контраалт) – Доротея Херберт
• Наталия, приятелка на Заза (мецосопран) – Джулиет Марс
• Милио Дюфрен, парижки бизнесмен (тенор) – Николай Шулкоф
• Тото Дюфресне, дъщеря на Милио (говорна роля) – Ливия Галенга
• Каскарт, певец (баритон) – Кристофър Молтман
• Бъзи, журналист (баритон) – Тобиас Грийхолг
• Куртоа, директор на театъра (баритон) – Паул Швайнестър
Хор „Арнолд Шьонберг“ с хормайстор Ервин Ортнер, Симфоничен оркестър на Австрийското радио, диригент Щтефан Золтеш.

„Заза“ е опера в четири действия от Руджеро Леонкавало с либрето на Карло Дзангарини и самия композитор.

Първото представление е в театър „Лирико“, Милано на 10 ноември 1900 г. под диригентството на Артуро Тосканини. Първата изпълнителка на Заза е Розина Сторкио, а Милио – Едоардо Гарбин. В следващите двадесет години тя е представена в много театри по света и има над петдесет постановки. Въпреки добрия прием най-големия си успех пиесата има през двайсетте години на миналия век в Метрополитен опера Ню Йорк, където главната роля изпълнява прочутата Жералдин Фарар.

Всички добра познават „Палячи“, но „Заза“ остава в неговата сянка, въпреки че, както ще чуете и тук, отново има отношения между певци-актьори и техни почитатели и за разлика от „Палячи“ краят е щастлив. Със сигурност, когато се заслушате ще откриете много познати мотиви от „Палячи“.