Д-р Аспарух Илиев е експерт по ваксините и специалист по инфекции на мозъка към университета в Берн. Той е известен на широката общественост у нас с множеството си интервюта за необходимостта от ваксините и контрола над Covid пандемията.
Д-р Аспарух Илиев е главен герой в “Нашият ден“.
“Самото ми включване в дискусиите за ваксините стана доста случайно. В периода 2013-2014 г. бях работил към Немската агенция по ваксините. Мой приятел, който работи във Франкфурт, ме беше помолил да споделя вижданията си за ваксините.
Направих това в рамките на няколко съобщения към мои приятели, които по един или друг начин бяха споделени и започнаха малко повече хора да ме четат и няколко журналисти се свързаха с мен. Така, без да искам, започнах да играя известна информационна роля.
Когато завърших медицина 2001 г., заминах почти веднага за Германия, няколко месеца след завършването си. Винаги бях с едно чувство, че заминавайки от България толкова бързо, оставих нещо недовършено за държавата и за моята родина, която ми е дала образование. Усещането, че с нещо съм длъжен, стана много силно.
И сега в тази Covid ситуация получих усещането, че информацията, която мога да дам, би могла да бъде едно мъничко връщане обратно, заплащане на това мое задължение."
Германия
"Винаги съм бил на мнение, че човек трябва да опитва и да приема по-голямото предизвикателство. Пътят ме отведе в Германия. Един от елементите също беше, че за съжаление в България в много области на медицината става дума за едно, колкото и неприятно да ми е да го кажа – кастово занимание.
Много често хора, които имат лекари в семейството, имат доста по-лек път от други. Още със завършването ми 2001 г. непрекъснато чувах от много места – “Не ни крадете занаята“, “Не стойте тук“ – буквално ни гонеха. Ситуацията в момента не е особено различна. Независимо какво се говори в момента по медиите, че “няма лекари и няма младо поколение“.
Има прекрасни лекари, има прекрасно младо поколение, но в системата има един вътрешен егоизъм, един елемент на – “моето си е мое и не го пипай“, който не е характерен за модерната медицина.
Имах разговор с мой много добър приятел, лекар в България. Говорейки за кризата с вируса, аз му казах – „Добре де, няма ли нашето съсловие да реагира най-накрая, ситуацията е сериозна“. Той се усмихна и ми каза – “Голям идеалист си, всеки в момента се интересува единствено и само как да направи пари в тази криза.“
На първа линия има колеги, които си разсипват здравето в момента. Това са колеги, които дават всичко от себе си. Отвъд тях има други ангажирани хора, които две години не са взимали един ден почивка. Около тези хора има една прослойка, категория, която прави работата им сложна, които, грубо казано, паразитират на гърба им. И ми е много мъчно наистина за тези отдадени колеги."
Пътищата, които не би поел
"Не бих могъл да се корумпирам. Не се обиждам, но особено в последните месеци ми казват – „Кой ти плати„ и “Колко хонорар взимаш, за да говориш за ваксините“. Възпитан съм от моето семейство да не правя компромиси с принципите си."
Повече за детските години в България и за семейството, както и кои са мислите, които го държат буден, можете да чуете от разговора с д-р Аспарух Илиев в звуковия файл.
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg