Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Ева Соколова описа в книга приключенията си на пет континента

4
Ева Соколова
Снимка: личен архив

„Покана за пътуване“ е най-подходящото място Ева Соколова да представи книгата си „Пътувам, гледам, мисля“, излязла неотдавна. Защо? Ще научите лично от нея. Тя е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. Автор е на близо 15 книги – учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака, монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. А сега и на пътеписи с наблюдения и размишления.


С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на рубриката „Инвестирайте в спомени“.

Но да се върнем на въпроса „Защо книгата ѝ непременно трябва да бъде представена в „Покана за пътуване“. Ами понеже идеята ѝ хрумнала при предишното ѝ участие в предаването. Казала си г-жа Соколова „Я, колко неща си спомням в детайли. Преди да съм ги забравила, ще ги опиша в книга“.


Когато слушате разказа с безотказната ѝ памет за места и хора, едва ли ще повярвате, че проф. Ева Соколова навлиза в 89-ата си година. Действието в книгата ѝ „Пътувам, гледам, мисля“ се развива на почти всички континенти.

Проф. Соколова не само пътешества. Тя се образова, опознава култури и религии, съхранява ги в ума си и ги вплита в размисли. В дома ѝ стените са покрити с картини, а спомените от посетените държави са навсякъде. Но най-живи и пъстри са в ума на домакинята.


Разговорът с проф. Ева Соколова за новоиздадената ѝ книга „Пътувам, гледам, мисля“ бе обагрен не само с натрупаните впечатления, а и със споделената ѝ мъдрост – за Мексико, Египет, Китай, Мароко…

Можете да го чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив на Ева Соколова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Национален парк „Шумава“, Чехия

За националния парк "Шумава" в Чехия или защо биоразнообразието е толкова важно

"Образованието по екология и биоразнообразие е ключово, за да може човек не само да се научи да познава по-добре света около себе си, но и да го цени и да го пази", казва Александър Маринов-Санчо. Той е преводач по професия, но еколог и орнитолог по душа и сега споделя своя опит като доброволец в лагера в националния парк "Шумава" в Република Чехия...

публикувано на 12.12.24 в 07:55

Чудото шоколад – Епизод две: Капризният шоколад – технологии, грешки и романтика

"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..

публикувано на 11.12.24 в 12:25

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..

публикувано на 11.12.24 в 09:35
Д-р Димчо Радев

Реставрацията е търпение, изключителни познания и най-вече умения

"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..

публикувано на 10.12.24 в 16:15

Фондация "Еврика" между старата и новата година

Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..

публикувано на 10.12.24 в 14:42