Как се съхраняват българският дух и традиции извън България? Трудно ли е да си будител зад граница?
В Българското неделно училище в Молдова от години се съхраняват българският дух и българската книжовност. В момента носи името “Васил Левски“, а името на библиотеката е “Христо Ботев“.
За дейността на училището разказва в “Нашият ден“ доц. д-р Надежда Кара, славист и преподавател по български език в Молдовския държавен университет в Кишинев, завеждащ група „Етнология на българите“ в Молдовската академия на науките.
“Естествено, че зад тези, които осъзнават ситуацията, че трябва да се запазва етничността на нашите българи, това е в определен смисъл мисия. Имаме инструменти, възможности, а и дух да подкрепяме нашите сънародници за опознаване на своето минало, култура и език.
Аз съм родена в Казахстан. Потомка съм на тези българи, които са били депортирани през 1940 г., изселени от Бесарабия и са захвърлени – някои в Сибир, някои в Орал, лично аз съм родена в Казахстан.
В нашето семейство нямаше нищо друго, освен българско – езикът, традициите, приказките, които съм чувала от баба си. Спомените от нейното детство и тъгата по родното място.
Българите, които бяха изселени, се стараеха да се събират поне по големи православни празници, за да обменят информацията, която е стигала през писмата до тяхното родно място."
Подкрепата от България
"До момента подкрепата от България е много голяма и е много важна за нас. Това са преди всичко книги. Без художествена литература, която носи българския дух и отразява българския манталитет, не може. Най-важното е, че се изпращат преподаватели от България, които носят съвременен български дух."
Нужди на училището
"Нашите деца са руско- и румъноезични, защото има и българчета, които учат в румънски училища. Когато идват, ние ползваме българските учебници за по-напреднали класове. Но има необходимост и за някои други книги, които популярно разказват за българската култура и история – по-популярни енциклопедии. Имаме много студенти, завършили в България, които в момента работят по селата."
Как се чества Денят на будителите в българското училище в Молдова, можете да чуете от доц. д-р Надежда Кара в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Ива Беличка, директор на българското училище в Монреал и част от един голям културен център, който носи името “Зорница“. Там тя успя да събере българи от Монреал и заедно да запазят българщината на този празник.
“Пламъкът на родолюбието е в сърцето и душата на всеки българин, независимо къде се намира. Смятам, че се възпламенява точно в момента, когато българското и родното е застрашено. Когато се отдалечаваме от него и имаме чувството, че може да го загубим.
Много от хората, които в началото казваха, че не искат допир с българското, по-късно се включваха. Никой не може да избяга от себе си. В един ден от твоя живот носталгията и любовта побеждават.
В Българското неделно училище се преподават четири предмета – българска граматика, литература, българска география и история. Включваме и български народни танци, пеене и празнуваме всички български празници.
1 ноември отбелязваме във всяко училище.
В момента учениците в училището са около 100. Убедена съм, че това е заради идеята, която имахме, да направим филиали в града. Вече са пет филиала в пет различни квартала на Монреал, което е повече работа и разходи, но целта е много повече български деца да имат достъп и възможност да докоснат българското."
Повече за това как възниква център “Зорница“, можете да чуете от Ива Беличка в звуковия файл.
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg