Някъде около тази седмица в Санкт-Петербург преди 104 години става събитието, което променя не само историята на една огромна като площ страна, но и историята на света. В някакъв аспект и ние сме продукт на „Великата октомврийска соц. революция“, както я учихме в училище, или на „болшевишкия преврат“, както го учат децата днес.
Какви неизвестни за нас има в станалото тогаз, колко митове и колко правда, свързано ли е събитието с „Голямата война“, или с масоните, или с планетарна смяна на идеологиите, или е обикновен заговор на шайка завистници и криминални типове? На някои от тези въпроси, както и как отекват нещата в България, говорим с историка доц. Александър Сивилов от СУ, с доц. Андрей Райчев, който разказва и за Джордж Андрейчин, свой дядо, виден деец на американските профсъюзи, описан от Чарли Чаплин в автобиографията му. Джордж Андрейчин няколко пъти е високопоставен номенклатурчик при Сталин, адепт на Троцки, няколко пъти арестуван и пращан в лагери, и убит от режима в СССР след връщането му в България с Димитров и Коларов.
А проф. Магдалена Костова-Панайотова разказва за бума на арт-търсенията преди време и след революцията, и за неизбежната цензура по-сетне. Участва и историкът и журналистът Румен Дечев, който говори за неизвестни факти от периода, както и за парите от Германия и САЩ, спонсорирали част от революционерите.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg