Само ден преди празника на народните будители от нас си отиде проф. Иван Кочев, изтъкнат български езиковед, работил най-вече в областта на българската диалектология, фонология и фонетика, балканското и славянското езикознание. Дълги години проф. Кочев работи в Института за български език на БАН, ръководител е на Секцията за българска диалектология, от 1978 до 1988 г. е заместник-директор на Института. Почти две десетилетия е заместник-директор на Македонския научен институт. Чете лекции по българска диалектология в Софийския университет и в Югозападния университет. Съавтор и съредактор е в „Българския диалектен атлас“. Поел по пътя на своите предшественици като видния диалектолог проф. Стойко Стойков, проф. Иван Кочев предава знанията, опита и любовта си към народните говори и хората от различните краища на страната ни на своите студенти и млади колеги.
С особено внимание и последователност той изследва и българските говори извън днешните ни държавни граници. Родолюбивия дух носи от семейството си – преселници от град Струга, днес в Северна Македония. Проф. Иван Кочев е роден в Поморие, но винаги пази връзката и дълбоката любов към родното място и паметта на предците си от известните възрожденски фамилии Хаджови и Миладинови. За проф. Кочев като учител и колега си спомня проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg