Ако будността, буденето и будителството се радват на всеобщо възхищение, дали сънят, сънуването и приспиването са толкова укорими, недостойни и безполезни дейности и състояния. Още в средновековните ръкописи сънят е благодатна почивка за уморените сетива и тела, за която християните се молят Богу. Същевременно твърде дълбокият сън не е препоръчителен, за да не пропусне човек утринната молитва, а задремването по време на служба е грях, към който подтиква самият дявол. Безсънието е тежко страдание, а ходенето насън, сомнамбулизмът, наречен „месечен зъл недъг“ заради свързването му с лунния цикъл, се приравнява с тежките телесни недъзи, за които страдалците търсят изцеление от Бога.
От най-стари времена сънят се свързва със смъртта. „Усъпение“ означава буквално заспиване, но и смърт и се утвърждава в богословската терминология като название за църковните празници, посветени на кончината на светци. Представянето на смъртта като заспиване, сън има корени още в архаичните вярвания, че страшните неща не бива да се назовават с истинските им имена, за да не бъдат призовани. Християнството добавя още едно основание за това – смъртта е временно състояние, което ще прекъсне с Второто пришествие, когато мъртвите ще възкръснат. Сънуването и сънищата могат да съдържат пророчества и божии напътствия и затова християнската традиция продължава езическата практика за „отглеждане на сънища“. Силата на съновиденията да напътстват и предсказват е родила многобройни съновници и други гадателни четива, популярни в средните векове, а и до днес, разказва доц. Ваня Мичева, специалистка по история на българския книжовен език.
Сънищата са благодатна материя за себепознание, вдъхновение и художествено пресъздаване за творци в различните жанрове на изкуството. Още древните мъдреци и поети са разсъждавали за произхода и пророческата сила на сънищата. Една част от стихосбирката си „Доказани теории, окончателни експерименти“, озаглавена „Сънищата обясняват всичко“ Йордан Ефтимов, поет, журналист и доцент в НБУ, посвещава на ярките си съновидения, които събира от години. В тях естествено се намесват древногръцките философи със спор за надеждността на дневните и нощните сънища, в който надделява Аристотел, според когото „трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения“.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg