Защо предизборните дебати са поредното слабо място на българските медии, а и политици, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, културолог, експерт по медии и журналистика, преподавател във ФЖМК.
„За да няма дебати между политиците, вина носят самите политици. Те предпочитат монологичните формати, в които да говорят на избирателите си, въобразявайки си, че така са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в дебат и с аргументи да обориш опонента си. Те не поемат този риск и явно нямат самочувствието, и не без основание, защото българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне достатъчно високо професионално и интелектуално ниво и точно аматьорите популисти не могат да дебатират. Те могат само да дуднат едно и също на хората и те точно това правят непрестанно през различни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост веднъж за винаги, тя трябва да се доказва постоянно.“
Журналистите и политиците
„Нашите журналисти се опитват да се държат равнопоставено, за да ги привлекат в ефира си. Тоест журналистите по неволя се държат така, че политиците да приемат поканата им, защото ако журналистите станат остри – политиците спират да ходят при тях. Затова разговорът обикновено омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават интервю. Разбира се, проблемът със свободата на словото си стои и дори става все по-драматичен. Основната драматургия на проблема със свободата на словото е в сблъсъка между журналисти и политици, върху което се крепи модерната демокрация. Въпросът е какъв е резултатът от този сблъсък – аз казвам, че когато сме на 111-о място по свобода на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта.“
Чуйте целия разговор с доц. Лозанов в звуковия файл.Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..
Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство? Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg