Българското национално радио добави нова стойност към работата си - борба срещу дезинформацията. Лъчезар Вълев, журналист от програма "Хоризонт" на БНР и един от екипа за проверка на фактите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ работата на журналистите.
Кои са опасните заблуди за COVID-19
„Ще започна по-общо. Защо е важно да има такъв fact check екип и такова звено? Водещи световни медии като „Франс Прес“, „Ройтерс“ и други разполагат с такива звена и ресурси. А защо COVID? Динамиката на разпространението на информацията, свързана с COVID, говоря за различни твърдения, мнения, предразполага към проверка на проверка на всичко, което излиза в медийното пространство. Именно затова подобни fact check звена са важни. Екипът за проверка на фактите на БНР е важен за оправдаване, утвърждаване и увеличаване на високото доверие в Националното радио. И лично за мен - още един фронт за борба за истината.
Опасните заблуди са навсякъде около нас. Те са опасни, защото формират мнение и са по важни и значими за обществото въпроси. Включително екзистенциални такива, т.е. касаещи пряко нашето здраве и живот, каквато е темата COVID. Именно с нашата работа като журналисти в новините на "Хоризонт" и на другите програми на БНР, и като част от екипа за проверка на фактите, искаме да допринесем за по-добрата информационна хигиена на нашите слушатели, на нашата аудитория. Целта е да покажем как работи дезинформацията и да формираме критично мислене, разбира се. Не просто "какво", но и "кой" го съобщава.“
Живеем във времена на недоверие към всичко и към всекиго. Кризата на авторитетите е голяма. Комбинацията популизъм, пост-истина, фалшиви новини е среда, която ни обгражда. Как се оправя човек, който иска да намери истината, за да я даде на своята публика в такава среда?
„Изключително трудно е да се намери пътя, най-малкото заради това наслагванo недоверие и лъжа в обществото. Тук трябва да дойдат авторитетите, какъвто несъмнено във всички категории е БНР. Въпросът с търсенето на такива колони, темели, интересни експерти е проблемен. У нас се вижда ясно, че експертите са силно политизирани, самата тема COVID е изключително политизирана и експлоатирана, което по мое мнение е и една от причините за ситуацията със заразата в момента у нас, с ниските нива на ваксинация. Т.е. нещата са комплексни. Смятам, че в нашата работа, при подбора на експерти със сигурност ще бягаме от общоприетите клишета - това, което виждаме с едни и същи говорещи глави в мейнстрийма, което бягане от клишето, мисля, се вижда и чува в ефира на нашите програми.“
Когато журналистите си свършат работата, какво следва оттук нататък, кой трябва да действа?
„Зависи от източника на информация. Голяма част от дезинформацията и неверните твърдения за съжаление циркулират в една среда, която е много трудна за регулация. Говоря за социалните мрежи и групи, подкрепящи различни каузи, или пък по различни интереси, свързани с музика, вицове и т.н. Със сигурност трябва да бъде понесена някаква отговорност за разпространението на тази дезинформация. Най-малкото хората, през които е минала, това, което можем да направим ние, е да им отворим очите и да им покажем, че инвестирайки това време и търсейки различни официални данни, хора, статистика и документи, на които можем да се уповаваме спокойно и така да намерим истината, да им покажем, че информацията в социалните мрежи е манипулирана.
Колкото и да е масова дезинформацията, аз лично се оповавам и вярвам в една голяма разумна част от обществото, която разсъждава трезво и е наясно с нейната цел, а именно формиране на някакви настроения и мнения. Голямата част от обществото разсъждава, има критично мислене, въпросът е да го задържим, да го увеличим, да го умножим. Дано се справим, ще работим професионално, с всички професионални журналистически стандарти, утвърдени вече в БНР.“
Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...
Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН. Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..
"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg