Темата за архитектурното наследство предизвиква все по-оживени дебати в България през изминалите няколко години. Към дискусията се присъединяват разнообразни гласове, които не рядко са далеч от утвърдения дискурс на професионалните кръгове. Тази спонтанна мобилизация около споделеното ни наследство е окуражаващ знак за припознаването му като ценност, която изисква колективна грижа. Успешните кампании обаче все още са спорадични, а диалогът между граждани и институции очаква своите добри посредници.
Гражданските инициативи адресират различни аспекти свързани с проблемите на опазването. Най-често дейността им е свързана с отделни монументи, малка част се занимава с архитектурата на специфични периоди, други провокират дискусии на границата между архитектурното и природното наследство, а четвърти днес са прераснали в организации, участващи активно в дебатите за градската среда, включително и на политическо ниво.
В дебатите за опазване днес присъстват две основни страни – граждани и институции, които би трябвало да си партнират и обменят опит, познания и ресурси. В българския контекст обаче, общуването им по-често представлява разгорещена конфронтация, а доста по-рядко диалог. Продуктивният обмен помежду им е не само желателен, но ключов за подобряването на средата, която всички ние обитаваме. Този процес далеч не се ограничава само с културните и естетически аспекти свързани с отделни сгради, а е част от един сериозен дебат за това как използваме съществуващото недвижимо наследство и как го остойностяваме. Защото към стойността му е необходимо да добавим и вложените в създаването му човешки труд, енергия, суровини и отпечатък върху околната среда.
В предаване ще представим четири граждански инициативи от Германия, които работят активно в сферата на опазването на недвижимото културно наследство. Тяхната дейност обхваща активизъм, посредничество между институции и граждани, образователна дейност, дигитални архиви, изследователска работа и други.
Инициативите са в основата на редица кампании за опазването на различни обекти, най-вече от следвоенния период, но са ангажирани и с фундаменталните проблеми на опазването, включително и на законодателно ниво. Сред тях са две дигитални платформи и две съвсем млади организации, основани от студенти.
Редно е да обясним и защо именно се спираме на немските практики. В Германия институциите по опазване и гражданските организации често си взаимодействат на различни нива и подпомагат взаимно работата си. Специалистите в сферата на опазването се реализират не само на държавно ниво, но честа са активисти, които служат като свързващи звена между институции и граждани.
В днешния си вид, гражданските организации в Германия са свързани със събития датиращи от 70-те години на миналия век, когато различни общности се мобилизират в отговор на следвоенния строителен бум. Модернизацията на градовете променя по-драстично градската среда, дори и от самата война. Мотивите за мобилизациите тогава, не са ни чужди и днес – презастрояване, обезличаване на градовете, невъзможен трафик, замърсяване на въздуха, спекулации на пазара на недвижими имоти...
В разговорите ни с представителите на организациите се очертават няколко общи теми на загриженост. Това са опазването на следвоенното наследство, архитектурата и климатичните промени, законодателството и опазването.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg