Ламартин пише, че българите приличат на немски или алпийски селяни, а Ромен Гари, следен от ДС, че всъщност не им е рано на българите за демокрация; просто не са имали добри правителства досега. Единият е по нашите земи през първата половина на деветнайсети век, вторият – през първата половина на двайсети.
Ние сме свикнали да се гледаме познавателно себе си, доверявайки се на външния поглед. Когато тези погледи са на кадърни писатели от голяма, престижна за нас от политическа и културна гледна точка страна, то това особено ни впечатлява. Затова е интересно да проучим и си припомним как са видели България тези известни френски творци.
Ламартин, поетът и общественикът, е прекарал няколко дни във Филибе, и е боледувал 20 дни във Ветрен. А Ромен Гари е работил като дипломат във Френското посолство в София. Те и двамата имат забележителни приключения, наблюдения и прогнози, свързани с пребиваването си.
Българите и останалите етноси в империята, българските политици и внедряващите се сталински методи, съдбата на Трайчо Костов, Г.М. Димитров, а и Георги Димитров през очите на Ромен Гари, внимателен дипломат, но и писател-мистификатор, това е темата на разговора. Или два различни, но интересни ракурса: България, която още я е нямоло, но Ламартин е усещал добре, че ще я има, и България, която я има, но идват времена на цензура, репресии, своеобразна тоталитарна екзотика.
Историкът-османист доцент Росица Градева ни запознава с атмосферата на вече срутващата се Османска империя, културологът и журналистът Тони Николов ни разказва за политическата еволюция на Гари и софийските му изпитания, а проф. Румяна Станчева анализира литературното значение и на двамата както във Франция, така и в България.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg