Ламартин пише, че българите приличат на немски или алпийски селяни, а Ромен Гари, следен от ДС, че всъщност не им е рано на българите за демокрация; просто не са имали добри правителства досега. Единият е по нашите земи през първата половина на деветнайсети век, вторият – през първата половина на двайсети.
Ние сме свикнали да се гледаме познавателно себе си, доверявайки се на външния поглед. Когато тези погледи са на кадърни писатели от голяма, престижна за нас от политическа и културна гледна точка страна, то това особено ни впечатлява. Затова е интересно да проучим и си припомним как са видели България тези известни френски творци.
Ламартин, поетът и общественикът, е прекарал няколко дни във Филибе, и е боледувал 20 дни във Ветрен. А Ромен Гари е работил като дипломат във Френското посолство в София. Те и двамата имат забележителни приключения, наблюдения и прогнози, свързани с пребиваването си.
Българите и останалите етноси в империята, българските политици и внедряващите се сталински методи, съдбата на Трайчо Костов, Г.М. Димитров, а и Георги Димитров през очите на Ромен Гари, внимателен дипломат, но и писател-мистификатор, това е темата на разговора. Или два различни, но интересни ракурса: България, която още я е нямоло, но Ламартин е усещал добре, че ще я има, и България, която я има, но идват времена на цензура, репресии, своеобразна тоталитарна екзотика.
Историкът-османист доцент Росица Градева ни запознава с атмосферата на вече срутващата се Османска империя, културологът и журналистът Тони Николов ни разказва за политическата еволюция на Гари и софийските му изпитания, а проф. Румяна Станчева анализира литературното значение и на двамата както във Франция, така и в България.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg