Ламартин пише, че българите приличат на немски или алпийски селяни, а Ромен Гари, следен от ДС, че всъщност не им е рано на българите за демокрация; просто не са имали добри правителства досега. Единият е по нашите земи през първата половина на деветнайсети век, вторият – през първата половина на двайсети.
Ние сме свикнали да се гледаме познавателно себе си, доверявайки се на външния поглед. Когато тези погледи са на кадърни писатели от голяма, престижна за нас от политическа и културна гледна точка страна, то това особено ни впечатлява. Затова е интересно да проучим и си припомним как са видели България тези известни френски творци.
Ламартин, поетът и общественикът, е прекарал няколко дни във Филибе, и е боледувал 20 дни във Ветрен. А Ромен Гари е работил като дипломат във Френското посолство в София. Те и двамата имат забележителни приключения, наблюдения и прогнози, свързани с пребиваването си.
Българите и останалите етноси в империята, българските политици и внедряващите се сталински методи, съдбата на Трайчо Костов, Г.М. Димитров, а и Георги Димитров през очите на Ромен Гари, внимателен дипломат, но и писател-мистификатор, това е темата на разговора. Или два различни, но интересни ракурса: България, която още я е нямоло, но Ламартин е усещал добре, че ще я има, и България, която я има, но идват времена на цензура, репресии, своеобразна тоталитарна екзотика.
Историкът-османист доцент Росица Градева ни запознава с атмосферата на вече срутващата се Османска империя, културологът и журналистът Тони Николов ни разказва за политическата еволюция на Гари и софийските му изпитания, а проф. Румяна Станчева анализира литературното значение и на двамата както във Франция, така и в България.
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg