Той е поет и писател от Босна и Херцеговина с издадени три стихосбирки и два романа. Роден е през 1984. Не напуска страната по време на войната, но не пише за нея. Смята, че трябва „да забравиш, че си писател, за да си истински такъв“.
Поезията му по думите на Цветозар Цаков, „много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома. Домът като място, в което копнееш неистово да се завърнеш, и от което болезнено търсиш пътища навън“.
Заглавието на книгата е „Драскотини“, както се нарича втората стихосбирка на Драшко Сикимич. Преводът от сръбски е на Калина Йорданова и Цветозар Цаков.
Снимки – изд. Ерго
Чуйте двамата преводачи.
Драшко Сикимич е роден на 22 март 1984 г. в Любине, Босна и Херцеговина, където живее и понастоящем. Периода на войната по време на разпада на бивша Югославия прекарва в родния си град. Има издадени три стихосбирки и два романа. Първата му поетична книга „Хартиени топчета“ излиза през 2016, следващите две – „Драскотини“ и „Костите ми хапят“ – съответно през 2017 и 2018 г.
За творчеството си казва, че думите му идват лесно, защото е изпълнен с въодушевление от самия факт, че пише. Нужно е да забравиш, че си писател, за да си истински такъв, продължава Сикимич. И добавя, че това, което наричаме стил, е просто музика, която сме в състояние да чуем. Мисли, че поне веднъж е уловил щастието, но това се е случило прекалено бързо, за да се запише и изгледа наново.
През 2019 г. Сикимич е сред водещите писатели в надпреварата за литературната награда НИН.
Изложбата "Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги" в Художествена галерия, Казанлък е изложба в развитие. Куратори са Свобода Цекова и Антон Стайков, които са селектирали илюстрации от българския щанд на Панаира на детската книга в Болоня, за да ги представят пред публиката в Казанлък. Това е една от точките на турнето на..
Международният студентски театрален фестивал "Данаил Чирпански" в Стара Загора е първият фестивал у нас за дипломни спектакли на театрални академии от света. Започнал през 2017 г. в памет на Данаил Желев-Чирпански, колега и приятел на организаторите, загинал в пътен инцидент, фестивалът се провежда през две години с огромен ентусиазъм. Ето какво..
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
