101 години от рождението на големия български диригент Емил Караманов

Памет за Емил Караманов – пъстрата мозайка на неговия живот и дело представяме с разказите на проф. Павел Герджиков, актрисата Емилия Цанкова, проф. Ростислав Йовчев, етномузиколога и дългогодишен радиоколега Румяна Цинцарска, проф. Венцеслав Николов, кларинетиста Атанас Колев и дъщерята на музиканта Анжелина Караманова. Вписал името си в културната институция Българско национално радио като диригент, главен и зам. главен редактор в някогашната дирекция „Музикална продукция и състави”, Емил Караманов е и един от съзидателите на Русенския симфоничен оркестър, бил е диригент в Софийската опера, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и по камерна музика в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София.

За него големият композитор и диригент Константин Илиев казва: „Беше сериозен и отлично подготвен диригент. В концертите му нямаше нищо случайно и програмите, които съм чул под неговата палка, говореха не само за културата му, но и за естествена музикантска спонтанност. Оркестрантите го обичаха и му вярваха. Като диригент той носеше комплексите на повишена самокритичност и не се опияняваше от ръкоплясканията на публиката”. Към диригентския му „портрет” ще прибавим и думите на знаменития композитор Любомир Пипков: „Караманов е диригент с богат вътрешен живот, фин поетичен усет и несъмнена музикална честност”.

Роден е в София през 1920 г. Започва да свири цигулка от малък при проф. Никола Абаджиев (бащата на прочутия цигулар Васко Абаджиев). Завършва класическа гимназия в Стара Загора, където известно време живее семейството му и още като ученик става оркестрант в Старозагорската народна опера. С пълно отличие завършва Държавната музикална академия – цигулка при проф. Христо Обрешков и дирижиране при проф. Марин Големинов. По време на следването си свири в Царския симфоничен оркестър, след това става артист-оркестрант и в Софийската народна опера. През 1948 г. е назначен за главен диригент на току-що сформирания Общински симфоничен оркестър в Русе. На Емил Караманов е възложена нелеката задача да разшири състава на оркестъра и да подготви репертоар за предстоящия сезон. Благодарение на неуморните му усилия и отлична професионална работа, оркестърът извоюва първата си професионална степен и през следващата 1949 г. става „държавен”. През 1950 г. диригентът е изпратен на специализация в Москва, където учи при проф. Николай Аносов. Там дирижира с голям успех няколко концерта с Московската и Ленинградската филхармонии. След завръщането, продължава работата си с Русенския оркестър.

През 1952 г. е назначен за диригент на Държавния радио оркестър, а през 1956 г. постъпва на работа в Софийската опера. Като диригент води емблематичните нови постановки на първия български балет „Змей и Яна” от Христо Манолов (в редакция на Здравко Манолов), на балетите „Лебедово езеро” от Чайковски, „Жизел” от Адам и „Есмералда” от Пуни, постановката на „Травиата” от Верди (1963 г., с режисьор Петър Щърбанов и участието на Катя Попова, Ана Алексиева, Светослав Рамаданов, Павел Герджиков, Вергиния Керанова, Асен Селимски, Никола Николов и др.). През 1958 г. под неговата палка балетът на Софийската опера гостува с голям успех в Истанбул. През същия период активно гостува като диригент на Софийска филхармония, на всички симфонични оркестри в страната. В почти всички свои концертни програми Караманов включва творби от български композитори. Дирижирал е известни наши и чужди изпълнители-солисти: Владимир Аврамов, Васил Чернаев, Ото Либих, Недялка Симеонова, Люба Енчева, Борис Голдщайн, Васко Абаджиев, Еми Бехар, Боян Лечев, Георги Бадев, Сава Димитров, Петър Христоков, Снежана Барова, Стефан Траянов и много други.

Голям е приносът му към обогатяването на Звукозаписния фонд на БНР. Прави десетки записи и концерти, излъчвани „на живо” от Първо студио на радиото със СО на БНР, с Оперно-симфоничния оркестър на БНР (известен сред музикантството като „малкия” радиооркестър, предобраза на „Симфониета”), с Колегиум за камерна музика и други състави.

Снимка: личен архив на Анжелина Караманова