Животът според Мирон Иванов

„Комическо съчинение“, в което се преливат фантазии и реалност, комизъм и сатира, афористични заключения и истинска реалност. Всичко това преплетено така, че в един момент спираш и си задаваш въпроса – това е било реалност, или е просто измислица, мъдра алегория на времето или тъжна шега? Няма логическа правдоподобност в разказаното, всичко е в сферата на условността. А героите на романа са ни близки и странно познати, действията им са като взети от вчерашния ден, а техните мисли и намерения са колкото абсурдни, толкова и реални. Не е ли описал Мирон днешния ни живот?

Така пишеше Мирон Иванов – винаги разбрано, винаги смешно и много талантливо.

За Мирон Иванов можете да прочетете официалните справки. В тях е записано, че е роден през 1931 година и напуска нашия свят на 57-годишна възраст. Но никъде не е отбелязана неговата изключителна работоспособност, нито това, че беше неглижиран от силните на деня и до последния си ден работеше в отдел „Писма на читатели“ във в. „Стършел“. Мирон не спираше да кръстосва България, да се среща с хора, да им помага.

Истинският Мирон Иванов можете да намерите в неговите стотици фейлетони и разкази, в книгите му „Един нищожен свръхчовек“, „Случаят Хаджиаристотелев“, „Трендафил лети с ракета“, „Наполеон под Вакарел“, „С тролейбус около Хеопсовата пирамида“, „Аероодисея“ и десетки още. Беше вулкан от идеи, забавни разкази и парадоксални заключения. И много добър човек.

След едно пътуване до Испания Мирон написа пътепис, в който говореше за една катедрала, строена цели 800 години. На края на разказа той написа следното обобщение:

Животът според Мирон Иванов

- Това, че нещо е строено 800 години само по себе си е уникално. Още по-уникалното е, че тези хора цели 800 години са били на едно мнение...

И днес добре се помнят написаните от Мирон Иванов слова: „Няма власт над онази глава, която не иска власт!“

Сатиричният роман „Живей като другите и бъди благословен“ е новото предложение в рубриката „Радиоколекция“, чиято премиера е на 22 ноември, понеделник от 0.15 часа.

Текстът чете Мирон Крумов – внук на Мирон Иванов, размислите за романа на дядо му можете да чуете в звуковия файл.

Снимките са от личния архив на писателя.