До какво доведе дезинформацията по време на кампанията за НС? Центърът за изследване на демокрацията представи свое проучване "Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение". Проучването обхваща публично достъпни фейсбук страници и групи, които са били наблюдавани за периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г.
Горан Георгиев, един от авторите на проучването, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“:
Невярна информация и Covid-19
„Covid-19 е измама или силно преувеличена заплаха и следователно не са необходими мерки за ограничаване на заразата, а ваксините са опасни и могат да бъдат по-вредни от самата болест. Европейският зелен пакт пък се представя като вредящ на българската икономика, причиняващ масова безработица. Това са двете основни дезинформационни послания, които проследихме в нашето проучване и двете основни обсъждани теми в предизборната кампания за парламент. Ние знаем от предишни наши инициативи, че дезинформационните наративи, свързани с Covid-19, преобладават над научно обосновани мнения и твърдения в общественото пространство. Партията, която преобладава с такива послания, е „Възраждане“ и лидерът ѝ Костадин Костадинов. Забелязахме, че за изследвания период имаше рязък ръст в броя на последователи и интеракции.
Големият проблем е, че няма модерираща сила. Не са останали – нито сред медиите, нито сред политиците – сили, които да се противопоставят на тези послания. Също така липсва лидерство за непопулярни решения, които понякога трябва да се вземат, но правилните решения в една пандемия може да бъдат въпрос на живот и смърт. За съжаление доверието към медиите, институциите и един към друг в обществото ни е много ниско. Имаме безтегловност на медиите, властите и политиците, които не се противопоставят на дезинформацията, а дори някои от тях експлоатират проблема в своя полза.
Силите от социалните медии започват да дефинират поведението на политиците, политиките и институциите, вместо това да е обратно. Това се получава така заради липсата на лидерство и тръгването по един по-лесен път – да играеш с очакванията на хората и да потвърждаваш техните тревоги за своя собствен политически успех.
За съжаление в България липсват алтернативни методи на политика и стратегия за справянето с тези проблеми. България изключително много изостава в целия дебат за това как да защитим дискусионното пространство от зловредно влияние – както от местни актьори, така и от чуждестранни. Никога не е имало политики, които реално да се справят с тези проблеми и то от 30 години назад във времето.“
Ниско доверие към медиите и институциите
„Те сами оправдават това ниско доверие към тях, защото един Атанас Мангъров, който е основен източник и разпространител на дезинформация, получава широка платформа в основните медии и големите телевизии, които са основен фактор при формирането на мнение. Но при медиите също има ефектът на когнитивно овладяване, самите медии много често отразяват популярните нагласи в обществото, без да се опитват да ги балансират или модерират. Тук естествено и рейтингът играе роля, но трябва да говорим, че българското медийно пространство много се е влошило през последните години, защото оттук се оттеглиха много големи международни компании. Собствеността на медиите попадна в ръцете на фигури, които имат политически връзки, имат специфични бизнес интереси и медиите много често отразяват тези интереси. Да не говорим, че много медии са зависими финансово от правителството и отразяват неговите нагласи, без да го критикуват. И резултатите са налице.“
Чуйте повече в звуковия файл
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..
Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..
В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg