Кабо Верде – островите, където Сезария Евора е икона

Спа във вулкан, игра с бебета акулки, спускане с въже над скали и океан и миражи в пустинята… Това са само част от приключенията, които могат да ти се случат извън излежаването на плажа или плуването в ласкавия тюркоазен океан на остров Сал. Разбира се, че изпитах всичко! Но преди това – малко география и статистика. Сал е най-плоският от всички острови Зелени нос. Но и най-древният – образувал се е от вулканично изригване преди 50 милиона години. Най-издигната му точка носи помпозното име Монте гранде и е висока… 403 метра. На Сал се изсипват повече от половината туристи, посещаващи Кабо Верде. Постоянният вятър не само дава голяма част от електричеството на острова, ами привлича целогодишно любители на въздушно-водните спортове. Тук се е състоял и световен шампионат по уиндсърфинг. А за кайтсърфистите Сал е световна столица.

Тъжният на пръв поглед пустинен пейзаж крие две изненади – миражи и пълната липса на каквито и да било змии. На острова поначало животните, доколкото ги има, са донесени от вън и повечето са питомен добитък или домашни любимци. Голямо чувство за хумор е нужно, за да кръстиш тази част от пустошта Тера боа – красива земя, но пък шегите на Фата Моргана те карат да виждаш езера и тучна зеленина в далечината. Проблемът е, че колкото повече вървиш към тях, толкова повече се отдалечават. Недалеч е селцето Педра де Лумес и солниците Салинас. Вулканични скали, солено езеро, чиято концентрация се доближава до тази на Мъртво море и е страхотно да не потъваш във водата, стига да не ти влезе в очите. Като огромни бесилки стърчат дървените конструкции на въжената линия, с която са превозвали продукцията, изнасяна за Бразилия и Африка. 

Днес солните мини са превърнати в екзотично СПА, където женици от селото те натъркват от глава до пети с едра сол и някакво етерично масло, докато се заприличаш на осолена скумрия. Своеобразният скраб ти смъква всички мъртви клетки и немалко живи. Когато изсъхнеш, се изплакваш в езерото, където дори да плуваш като ютия, не можеш да се удавиш. Следващата процедура е реализация на детската мечта да се омажеш с кал до уши. Само че тази е полезна за кожата. Стоиш с нея, докато изсъхнеш и заприличаш на циментов паметник, а после я отмиваш отново в соленото езеро. За препоръчване е да не си взимаш душ, за да съхраниш благотворното въздействие на минералите.

Заливът на акулите може да звучи опасно, но всъщност е доста забавен. Стига да преодолееш ужаса, наложен ти от филма „Челюсти“. Защото местните акули са вегетарианци, а бебетата им – ужасно любопитни. Единственото, което трябва да направиш, е да си наемеш обувки, с които да не нарежеш краката си на острите камъни и корали. И да се довериш на водачите, че ако видиш перка, не бива да изпадаш в истерия. Според местните акулчетата живеят с майките си до 6-годишна възраст. И се държат като човешки бебета – дружелюбни и любопитни. Уверяваме се, че е така, когато един от водачите вади обикновено найлоново пликче и започва да шумка с него на повърхността. Акулчетата се втурват да видят какво става и започват да палуват около глезените ни. Все пак не е препоръчително да ги галим, за да не реши някоя разлютена майка, че застрашаваме чедото ѝ. Иначе животът на Кабо Верде тече по любимото на местните словосъчетание No stress.

Снимки и видеа: Магдалена Гигова