От театралните практики на сценическия бой, през термина астротърфинг, през българския театрален учебник от 1983 година – „Основи на сценическия бой“ до пърформанса в галерията и взаимодействието в социалната среда, норвежкият визуален артист, Ларс Нордби някак преплита традициите на различните изкуства и социалната среда с последната си изложба в „Кредо Бонум“. Движещото се човешко тяло е в центъра на изложбата на Нордби в този контекст – живото тяло и фотографираното тяло, историческото тяло и съвременното тяло, тялото в защита и тялото, което учи и споделя, където границите между реалността и измислицата, истината и лъжите, изкуството и животът са размити.
В галерията, посетителите се срещат с експерт по самозащита, поканен като изпълнител на живо в пространството на галерията за цялото времетраене на изложба, вдъхновена от феномена „астротърфинг“. По своето значение астротърфинг от английски език означава „изкуствено поставяне на трева“. По дефиниция това е техника и начини на актьорите да представят и преформатират груби движения и демонстрации. Целта на астротърфинга е демонстрация на независима обществена реакция спрямо общественото положение посредством централизирано въздействие на поведението на множество разнообразни и географски разпределени групи хора, твърди Нордби:
„Тази изложба е базирана и на предишните ми, работя с емоционалната идентичност, театралността на деня, политическата идентичност, философските конструкции. Базирам изложбата на книгата, наречена „Основи на сценическия бой“, която е българска книга, която е писана в ранните години на 80-те и разглежда идеята за това как сценичният бой изглежда естествено, съдържа и снимки, които са не само изумителни и интересни, но и свързани с моя артистичен опит и концептуална рамка на работа. Няма директни коментари към българската социална ситуация днес, единствено е свързана с локацията в България и опита ми с българската книга. Обаче в прессъобщението, което написа Ясен Василев, той прави всъщност коментар с българската политическа сцена сега, който се преоткриват малко в моята гледна точка. Но за моята перспектива не съм се вдъхновил директно от политическата българска ситуация. Повече е по-скоро съвпадение на моята интерпретация и ситуацията в България днес в наболелите проблеми.
Тази смесица между изкуствата е още от миналото, пърформансите влизат в галериите, импровизацията в театрите. Но това, което бих казал е, че също става все повече преоткриването през модерните технологии, както знаете дигиталната ера и информационните технологии са нещо, което продължава да се развива. Футуристичното бъдеще все повече ще се имплементира на артистичната сцена, но то е и дълбоко вкоренено в миналото. За моя кратък опит, който имам в България, бих казал, че изкуството се развива все повече. Но бих направила едно голямо разграничение между България и Норвегия, и това е разликата в изкуството – ние имаме поредица от примери за медийни публикации, платформи, критики за изкуство, повече начини, които информират и привличат публиката към изкуството, тук това липсва. Бих казал това със сигурност за Велико Търново, знам че има много инициативи в София и в много големи градове, но в по-малките сякаш липсва, и това е нещо, над което мисля, че трябва да се работи. Това не е само мое мнение, а и на колеги, с които контактувам. Дори сега в пандемията, можем да кажем, че има някакъв бум на проекти на различни творци, говорейки и за модерното изкуство, има и растеж и в столицата.“
Ларс Нордби в момента подготвя и изложба в Рим, свързана с основите на театъра и е в очакване на следващите си проекти в България.
Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство „Heerz Tooya“ във Велико Търново. Визуалният артист притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия. Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).
Снимки: Росина Пенчева, credobonum.bg
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg