Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Подривният чар на свободното време

Снимка: Rawpixel

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време така, както ценим банковата си сметка – защото как прекарваме минутите, часовете и дните си, всъщност е как прекарваме живота си.

А ако едно общество е истински прогресивно – казва още тя – на първо място, няма да изисква от хората да се преработват до пълно изтощение и няма да приема допускането, че свободното време, времето за почивка и за семейството са само за богатите.“

Все повече изследвания от най-различни страни по света показват, че съкращаването на седмичните работни часове води не само до по-висока или същата производителност, но и до по-ниски нива на стрес и по-малка възможност от т.нар. "прегаряне". Редица държави – сред тях Исландия, Шотландия, Нова Зеландия – преминават към четиридневна работна седмица. Финландия експериментира с универсален базов доход.

Доскоро живеехме в култура, която фетишизираше преработването, юпитата се хвалеха с проработените си часове, политически лидери ни уверяваха, че спят по 4 или 5 часа на денонощие.

Пандемията и настъпването на изкуствения интелект, който заменя човека във все повече дейности, пренареждат правилата.

Само че битката за свободно време не е лесна. Тя предполага веднъж да го отвоюваме и после да не го инвестираме обратно в продуктивна дейност или в консуматорство. Днес свободното време е силно комерсиализирано, затова има разлика между свободно време и отдих – казва д-р Стоян Ставру.

Чуйте разговора, в който става въпрос и за професионализирането на свободното време, и за подривната същност на времето, в което не просто не работим, но и не потребяваме, а сме свободни да останем със себе си или с близките си.

Дали ще успеем да слезем от въртележката на постоянния растеж и консумация, и ще стигнем ли до ценността отвъд цената? Чуйте разговора:

Стоян Ставру е философ, доктор по право, автор на сайта „Предизвикай правото“, доцент в секция „Етически изследвания“ при Българската академия на науките, преподавател в Софийския университет и един от участниците в безкрайно интересните диалози от серията „Вокс Нихили“ и „Вокс Вириди“ в подкаста на „Рацио“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антарктида – познатата и непозната: 4 епизод – Какво показват ледниците?

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..

публикувано на 12.09.24 в 13:40
Самюъл Хънтингтън

В света на Самюъл Хънтингтън: началото

Американският социолог, един от най-известните представители на течението на транзитолозите, Самюъл Хънтингтън се сдоби със световна слава, след като изложи на бял свят теорията си за сблъсъка на цивилизациите. Хънтингтън излага прочутата си теза във връзка с настъплението на испаноезичните американци в южните щати на САЩ, но сякаш атентатът..

публикувано на 11.09.24 в 17:37

Верона ще измести ли Париж като град на любовта?

Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат. Разбира се, всички се тълпят..

публикувано на 11.09.24 в 15:05

Инфлуенсърите – сега и преди

Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо. Сократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици –..

публикувано на 10.09.24 в 17:45

Еврика! Успешни българи: Николета Стойнова

"Да се подобрявам, да се подобрявам, да се подобрявам..." Няколко пъти Николета Стойнова – ученичка от Американския колеж в София, повтаря тези думи докато разговаряме. Само след няколко дни тя ще бъде в 12 клас и с основание може да се каже, че е една от учениците, с които Колежът може да се гордее. Тя е лауреат от Националния конкурс "Млади..

публикувано на 09.09.24 в 17:05