В Полския институт се проведе среща-разговор за преводите, изследванията и рецепцията на творчеството на Тадеуш Ружевич в България, по повод 100-годишнината от неговото рождение, с участието на преподаватели по полска литература, преводачи и автори на броя на „Литературен вестник”, посветен на изследванията на българската полонистика върху творчеството на Тадеуш Ружевич. Поетът е обявен за патрон на 2021 г. от полския Сейм, а следващият брой на българския Литературен вестник е посветен на Ружевич, определян като един от най-значимите полски творци на миналия век.
Тадуеш Ружевич е полски поет, прозаик, драматург, филмов сценарист, преводач и войник от Армия Крайова, причислява се към така нареченото "Колумбово поколение" в полската поезия. Започва да пише, вдъхновен от по-големия си брат Януш. През 1944 г. заедно издават книгата „Ѐха лѐшне“. В този поетичен опит на писателя личи влиянието на Юлиуш Словацки и Стефан Жеромски. За негов истински дебют се смята поемата „Неспокойствие“, издадена през 1947 година под рецензията на Станислав Лем. Тя и следващата му поема Червената ръкавичка“ са определяни като революционни поради липсата на традиционните за поезията метрика, строфа и рима.
Ружевич е назован като един от най-важните представители на следвоенната полска литература, заедно с Чеслав Милош и Вислава Шимборска. Драматургичното му майсторство го нарежда сред видните творци от европейския театър на абсурда. Една от най-известните му пиеси – „Картотека“ е изиграна и в България, с нея е открит Театър „София".
Броят на „Литературен вестник“ и дискусията „поставят двойна задача – да отбележат паметта на Тадеуш Ружевич, един от най-значимите полски творци на миналия век, но и да заявят българските гласове на него. Стогодишнината от рождението на Тадеуш Ружевич представлява чудесен повод неговото творчество да бъде видяно от страна на родната полонистика, чието общуване с полския поет е продължително и плодотворно“. (Кристиян Янев, „Литературен вестник“, 2021, бр. 34).
В дискусията участие взеха проф. Маргрета Григорова (онлайн), проф. Камелия Николова, проф. Панайот Карагьозов (онлайн), проф. Божко Божков, д-р Катерина Кокинова, Силвия Борисова, Венеса Начева и Кристиян Янев. Модератор на дискусията беше проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник”.
Повече чуйте в репортажа от събитието, който подготви Ангелина Грозева.
Лятото е сезонът, в който изкуството излиза от галериите и заживява в градската среда под формата на фестивали, различни инициативи, изложби на открито, а също и в алтернативни пространства. Става дума за необичайни места, които, макар и да не са създадени специално за изкуство, го приютяват за кратко или за по-дълго време. И така, заедно с утвърдени..
Четвъртата книга "Трилистна детелина" на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като "нава, видения и безпокойства" – вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева. Вместо "Хайку", избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90-те години..
Понякога в уж странична на магистралната история биография можем да открием и откриваме онези пресечни точки в движението на света, които ни казват много за него, за времето, за нас самите. Такава точно биография е например животът на знаменития български фокусник и илюзионист, прочутия цирков артист Мистър Сенко (Евстати Христов Карайончев)...
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат с редица емблематични мащабни стенописи на ключови локации в София, чрез които създава истории за взаимодействието на природата, човека и символите със сюрреалистични ситуации, носещи многопластов..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
