Наскоро беше проведено годишното общо събрание на сдружението „Български музеи“. За председател на Управителния съвет за четвърти път отново беше избран Борис Хаджийски, директор на Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик. Един от основните изводи, направен по време на срещата, е че и в условията на пандемия музеите са останали активни в своята дейност и са успявали да привличат посетители със своите интересни събития и изложби.
Такава изложба предлага на своята публика и РИМ-Пазарджик – „Пазарджишката възрожденска интелигенция“. Представени са оригинални предмети – част от музейните колекции, съхранявани във фондовете на музея – разкриващи делото на многобройните образовани българи, дали своя възрожденски принос за културното, общественото и социално развитие на града и региона, в качеството си на духовници, учители, художници, занаятчии, лекари, предприемачи, строители, читалищни дейци и в още много други области.
От средата на 14 век започва процеса на създаване на училища и черкви, като едни от най-важните институции в Пазарджик и региона, за периода на Възраждането. Градът се утвърждава и като важен търговски и занаятчийски център и в него се развиват повече от 40 занаята. На неговата територия функционират седмични пазари и два панаира, които се радват на голям интерес и на търговци от различни страни, извън Османската империя. Този възход е илюстриран с подбраните експонати, като ръкописна книга (дамаскин) от 1790 г.; първо печатно издание на „История славянобългарска“ от 1844 г.; буквар на Георги Бусилин от 1844 г.; първо издание на книгата „Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“, личен екземпляр на Стефан Захариев, с авторовите поправки от 1870 г.; лекарственик, съставен от учителя Кесарий Попвасилев през 1841 г. и много други. Изложбата може да бъде разгледана до края на месец декември.
С Борис Хаджийски разговорът е за музейните прояви през отминалите месеци и за предстоящите проекти, както и за очакванията, с които музейната общност ще посрещне новата година.
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg