Многоезичното издание „Светът за българката“ събира текстове и илюстрации от книги, пощенски картички и списания, които по някаква причина споменават българската жена през различните епохи.
Най-ранните данни журналистът Димитър Димитров намира във френско издание от 16 век, в което се говори за българска гадателка на име Секуса, която повлияла на влашкия крал да не се включва в похода на Владислав Варненчик. Той обаче не се вслушва в съвета ѝ.
Димитър Димитров е журналист, дълги години автор и водещ на поредицата „История и политика“ в българската секция на Би Би Си. Добре познат е и като автор на друга книжна поредица – „Светът за българския войн“. Със „Светът за българката“ той поставя началото на нова поредица.
„Повечето материали ги имам купувани през годините, сканирани от библиотеки и от търгове за пощенски картички – казва той. –
В последните години намирам и неща в интернет. Имам читателски карти за Кеймбридж, Оксфорд, за Испанската национална библиотека, за френската, виенската и берлинската библиотеки.
От датско списание имам две първи страници – едното е от 1877 година по време на Руско-турската война. На първа страница то представя рисунка на розобер в България и споменава Шипка. На илюстрация във фамилно датско списание от 1890 година пък е представена гребенарница – виждат се мъже, които обработват рога и от тях се правят гребени.“
Още за архивното изследване на Димитър Димитров чуйте в „Какво се случва“.
Снимки – изд. Изток-ЗападДимитър Димитров завършва математика в Националната математическа гимназия и СУ ”Св. Климент Охридски”. Като ученик и студент му излиза славата на дисидентски мислещ човек и през 1979 г. отива на екскурзия в Италия с намерението да емигрира. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на Би Би Си в Лондон.
Там създава програмата История и политика, която води до края на 2005. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България. Автор е на книгата Съветска България, излязла в две части, и съавтор в сборника Би Би Си и България. През 2002 г. Димитров получава голямата награда на радиофестивала в Албена „Сребърна вълна” за излъчената по Би Би Си програма Светът в действие на 11 ноември 2001 г. за терористичните атаки в САЩ.
Малко след излизането на третата книга от поредицата „Светът за българския воин”, Димитър Димитров бе награден от Министъра на отбраната с юбилеен медал „100 години Първа световна война”. Медалът се връчва за популяризиране на българската военна история, издирването и публикуването на материали в чуждестранния печат за подвига и героизма на Българската армия през Балканските войни и Първата световна война.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg