Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Семейният кодекс“ на патриархалния българин

Снимка: kavarna.bg

Проф. Мария КитановаИзтърколи се и тази година като житената питка от приказката… не знам как ми дойде наум точно този образ от далечното детство. Може би заради уюта, който носи Рождество и цялата върволица от празници, имени дни, трапези и гостувания. Все поводи да си се представим поне за малко като деца, сгушени в топлината на дома покрай отрупаната маса, сред близки хора и сладки приказки. Може да звучи прекалено идилично и нереалистично, но пък никой не е длъжен да се чувства точно така, ако не иска. Във всички случаи без семейни събирания и похапване коледно-новогодишните празници не могат да минат.

Колкото и да сме различни от далечните си предшественици от предмодерните патриархални времена, колкото и да са променени отношенията в семейството, представата за ролите на членовете му, за самото понятие, ние като че ли дълбоко и неосъзнато все още таим привързаност към модела, предаден ни по знайни и незнайни пътища. Най-явният и красив начин са песните и обичаите, които пресъздаваме, без задължително да разбираме смисъла им. Доста по-директно и синтезирано, но и поетично, а най-често и пристрастно, семейните въпроси и отношения са разгледани в своеобразния „семеен кодекс“ – богат набор от думи, устойчиви съчетания, пословици, поговорки, клетви, благословии и прочее народни умотворения.

Не че предписанията, забраните, добродетелите и образците за следване са били спазвани всякога и от всички. Да не говорим, че мъжката гледна точка явно и категорично доминира в изграждането на един уютен за нея модел. Малкият ни реванш е, че в изцяло женски състав с участието на проф. Мария Китанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език на БАН можем да го коментираме на воля и с усмивка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51