Дали „светът става все по-чудат“ или разказите на Олга Токарчук са изненадващи? Последната ѝ книга на български в превод на Силвия Борисова наистина отговаря на заглавието си „Чудати разкази“. Това, което не изненадва е талантът на писателката да въвлича читателя и в най-неочакваните истории и той да „излиза“ от тях променен.
Това не е просто сборник с разкази, събрани на случаен принцип, а през цялата книга – от първия „Пътникът“, та до последния „Календар на човешките празници“ се усуква нишката на необятното въображение на Токарчук. Това въображение вече познаваме добре от доста книги, излезли от нея на български, но в тази точно много плътно то е обвързано, преплетено с нейната богата ерудиция в областта на науката и историята. И това не е съвсем ново, когато става дума за прозата на Олга Токарчук, но в „Чудати разкази“ тя акцентира силно върху науката и екологията, като го прави по нейния деликатен и примамлив маниер на писане.
Тази книга дава много голямо поле за размисъл, което впрочем прави всяка нейна книга, като ни отпраща в онзи чуден свят, който е около нас, в който живеем, изпълнен с чудати същества, но който е бил и е част от нас, а според Токарчук – все повече ще ни удивлява. Защото тя наистина е чувствителен разказвач.
Чуйте Силвия Борисова в звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg