Несгодни, но велики стихотворения

Има стихотворения, някои от тях станали и песни, които са с огромна историческа тежест. Те променят мисленето на хиляди хора, а значи – променят и историята. Стихотворението „Крикет в Уиндзор“ на Иван Тургенев е написано след Априлското въстание в България, и съобщава как английската кралица играе крикет с отрязани глави на български дечица. То не било пуснато от цензурата в Русия, не било печатано и във Великобритания. Но излязло в български вестник, във Франция, в Германия, а по-късно – все пак и в Русия.

Стихотворението пък „Бремето на белия човек“ на Киплинг е нещо като химн на колониализма – спорно, но всъщност дълбоко и много важно за времето си стихотворение. 

А „Стените“ на полския бард Яцек Качмарски е химн на „Солидарност“ по време на събитията от 1980-та в Полша, то е по мелодия на каталунския бард Луис Ляк. И до днес песента се пее в Каталуния, но и в Беларус, и в Украйна, и в други страни на различни езици. Малцина обаче знаят, че Качмарски има и трети куплет, който изобщо не допада на протестиращите, и почти не се изпълнява.

Защо е така и какво означават тези стихотворения – разговор с Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“, с Кирил Кадийски, преводач на „Крикет в Уиндзор“, и с Кристин Димитрова – поет и преводач.

Според Кадийски поезията трябва да се бърка в политиката, а политиката не трябва да се бърка в поезията. Според Кристин Димитрова Киплинг е много по-дълбок от приписваната му апологетика на колониализма, а Бойко Василев разказва за срещите си с прочутите бардове, и за харизмата им.