Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вечер с изкуството на тенора Аврам Андреев

7
Снимка: личен архив

Роден е на 18 януари 1928 г. в Разлог. През 2021 година отпразнува своя 93-ти рожден ден в превъзходно здраве. През лятото се срещнахме в дома му в Пловдив – усмихнат, щастлив и готов да разказва невероятните си преживявания на сцената и извън нея. Един час отлетя, а историите се множаха.

Пред очите му и с неговото активно участие Пловдивската опера се превръща в един великолепен театър с богат и разнообразен репертоар – опери, оперети, мюзикъли. Обича всичките си роли – и централните и по-малките.

Аврам Андреев (вляво) и Алексей Милковски в първата постановка на „Царицата на чардаша“ от Имре Калманпрез (1957 г.)
„Обичах по-малките роли. Режисьорите нямаха много време да се занимават с нас, а аз все се оглеждах в хората и търсех прототипа на моя герой“ – разказва той. Със смях си спомня за преживените срещи – „Нали си бях красавец все ме търсеха – от Плевен, когато създадоха опера, от Казанлък, Сливен, Русе, Велико Търново“. С него и покрай него преминава сценичният път на няколко поколения певци, много от които заминават за чужбина.

В звуковия файл чуйте какво споделя певецът за детството си и ученето в консерваторията.


„Севилският бръснар“ от Джоакино Росини (1956). На снимката: Костадин Костов, Михаил Михайлов, Ана Ангелова, Николай Гяуров, Ида Финци, Аврам Андреев (отляво на дясно)
Като ученик на Петър Райчев веднага след завършването започва работа в Пловдивската опера, където остава до края на кариерата си – над 40 години. Ето и разказът за тези срещи.


За всички години на сцената Аврам Андреев представя около шестдесет централни партии и петнадесет по-малки, като някои от тях изпълнява многократно. Сред тях са Моцартовите Балмонте, Тамино, Ферандо и Бастиен, граф Алмавива и Дон Рамиро на Росини, Неморино и Ернесто на Доницети, Надир на Бизе, Ленски на Чайковски, Шуйски и Юродливия на Мусоргски, Берендей и Моцарт на Римски-Корсаков. Приоритет за него са и българските заглавия, а сред тях се открояват „Луд Гидия“, „Мадам Сан-Жен“, „Юлска нощ“, „Милионерът“, „Рицарят“, „Златната ябълка“, „Мнимият болен“ – все произведения на Парашкев Хаджиев, както и „Имало едно време“ на Асен Карастоянов, „Откраднали консула“ на Иван Димов и др.

Аврам Андреев в ролята на Алфред „Травиата“ с Валентина Александрова (1955)
През цялата си кариера Аврам Андреев представя и великолепни оперетни образи – „Царицата на чардаша“ и „Графиня Марица“ на Калман, „Прилепът“ на Й. Щраус, „Хубавата Елена“ и „Орфей в ада“ на Офенбах, „Мамзел Нитуш“ на Ерве, „Веселата вдовица“ на Лехар. Той участва и в първите изпълнения в България на мюзикълите „Моята прекрасна лейди“ на Лоу и „Случка в Уст Сайд“ (Уестсайдска история) на Бърнстейн.


Още спомени и изпълнения може да слушате на 8 януари 2022 г. от 20 часа по програма „Христо Ботев“.
Снимки: личен архив на Аврам Андреев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05