На 11 януари е Световният ден на думата “Благодаря“. Целта е да се привлече вниманието на обществото към вежливото отношение между хората.
Идеята на такъв ден се е зародила в голяма международна компания, която искала да увеличи продажбите си, като изпраща на своите клиенти благодарствени картички и подаръци.
Умеем ли днес да си благодарим?
Темата коментира в “Нашият ден“ социалният антрополог Харалан Александров:
“Има хора, които са постигнали по-голяма емоционална зрялост и имат по-голям капацитет да чувстват благодарност. Благодарността не е просто вежливост, не е някакъв социален ритуал или конвенция. Разбира се, чудесно е, когато хората казват “благодаря“, това е форма на учтивост, но много зависи как го казват – дали автоматично като част от кода на вежливото общуване, или го преживяват.
Различните култури са изработили различни практики за възпитаване на благодарност. В нашата култура, изобщо в християнската, една такава практика е да се помолят хората, когато се събират, заедно да се хранят."
Как се създава благодарно общество?
“Ако базовата нагласа в обществото е недоверие, подозрителност, завист, омраза и злоба, каквото се страхувам, че поне в този исторически момент преобладава в България, много вероятно е светът да стане зло, завистливо и озъбено място.
Обратното, ако успеем да възпитаме в себе си добронамереност, вежливост, съчувствие, способност да преживяваме и да се свързваме с добрата страна, е твърде вероятно светът да стане доста по-добър и по-симпатичен.
В последните години много често чуваме призиви за солидарност, но е много важно да се каже, че, за да се постигне солидарно общество, трябва да има благодарно общество. Ние трябва да преживяваме света като добро място. Да харесваме другите хора, да се свързваме с тяхната добрина, но и с техните загуби и страдания, за да можем да изберем да сме добри към тях.“
Чуйте повече от Харалан Александров в звуковия файл.
Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
В неделното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg