Свикнали сме да възприемаме успеха само и единствено като реализирана желана цел, която постигнеш ли я – спираш да я мислиш. Успехът обаче не е точка във времето, не е резултат, който постигаш еднократно. Поне би било хубаво да не бъде. Някак по-приятно звучи и се усеща, ако успехът е умението да преминаваш от един етап в живота си към друг, без да спираш да мечтаеш и да се развиваш. Или както Чърчил го е казал: "Успехът е умението да преминаваш от провал към провал с ентусиазъм".
Точно този ентусиазъм е в сърцето на урока, който всеки от нас получава, когато се провали, а именно – въпросите, които започват да търсят своите отговори. Като предаване, което задава въпроси, „Какво се случва“ тръгна по пътя на успеха, за да стигне до поучителния провал. Да, всичко е субективно – въпрос на гледна точка, на разбиране, на нагласа, но все пак питанията си остават. Особено когато стане дума за изкуство, чието разбиране май пак е субективно.
Какво означава да се провалиш, но с класа, или по-точно – с ентусиазъм, в изкуството?
„Днес има много фактори, които допринасят за евентуалния провал на един филм. От една страна – стрийминг платформите, от друга страна – пандемията, а от трета – това изключително фанатизирано политизиране на мейнстрийма“, споделя кинокритикът Благой Д. Иванов.
И все пак в киното успехът се измерва преди всичко в пари. Макар да са замесени много други елементи, за касов провал говорим тогава, когато кинопоказът на един филм не е бил достатъчен, за да се избият разходите по него.
Според Благой има много добри примери и за качествени провали – стойностни филми, които обаче разочароват с финансовите си резултати. А „Титаник“ е учебникарският пример за това как един бъдещ провал се превръща в безапелационен успех.
За неуспешните имитации на Люк Бесон, за реабилитирането в очите на зрителите на Матю Макконъхи, за това какво прави и двете части на „Блейд Рънър“ касово дъно, но в същото време и шедьовър на киберпънка, както и за това защо филмите на Ники Илиев са пример за пробуждане на българския боксофис – Благой Иванов разказва в звуковия файл.
„Какво означава провал и успех в съвременното изкуство, в голяма степен е свързано със самата природа на произведението и целите, които си е поставил авторът“, разказва Радослав Механджийски.
Той и Теодора Константинова са пример за това как можеш да постигнеш успех в създаването на по-широка публика за съвременното изкуство у нас.
„Усещаме удовлетворение, което е свързано с усещането за успех, но винаги учим още и още и никога не можем да кажем, че сме достигнали някакъв връх, защото това е един процес, който продължава постоянно“, казва Теодора.
Според Радослав човек трудно може да бъде сигурен в провала си, защото никога не знае дали по пътя, който го е довел до този провал, не е научил нещо, което да му помогне след това да осъществи идеите си. Той дори дава пример с нереализираните проекти на Кристо и Жан-Клод, които също могат да бъдат възприети като провал.
„Причината човек да намира идеята за успеха в нещо конкретно – било то практическо, е свързана с някакъв тип вътрешно усещане, че наистина е способен да го постигне и по някакъв начин той вече тайно притежава този успех. Въпрос на време и усилия е да достигне до него“, допълва още Механджийски.
Какво означава да оставиш следа в историята на изкуството? Как можеш да попаднеш в престижна частна или музейна колекция и как – да отпаднеш от класацията на големите на пазара? Кога си успешен артист и кога успешен колекционер? Кое е модно в съвременното изкуство и как съвременното изкуство влияе на модата? Какви тенденции налага дигиталното изкуство и кога можем да говорим за несправедливост в изкуството? Каква е историята на Джеф Кунс и Лари Пунс и как един художник може да отговори на изискванията на пазара?
Отговорите от Радослав Механджийски и Теодора Константинова – в звуковия файл.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg