Гражданското образование не е просто учебен предмет

Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на тази цел.

Защото демокрация не може да се изучава по недемократичен начин. Знанията за правата и отговорностите на гражданите, институциите, обществените организации и т.н. са само част от предпоставките за формиране на гражданско поведение. Особено важно е децата да придобият осъзнати нагласи и да усвоят уменията за активно участие в обществените дела. В това най-общо се заключава идеята за придобиване на компетентности. Възпитаването на компетентни граждани не може да е цел и задача единствено на учебния предмет „Гражданско образование“, който се изучава по един учебен час седмично в 11 и 12 клас.

Самото отношение на учителите, независимо какво преподават, начините да включват учениците в дейности, да изслушват мненията им и да насърчават инициативата вече е реален „урок“ по демократично гражданство. Затова от основно значение е и атмосферата и стилът на ръководство в конкретното училище. Ако още разширим кръга на отговорните за формиране на младите граждани в рамките на средното образование и с висшите органи на управлението му, би било добре те да са последователни в посланията и действията си, за да не останат формулираните цели само като добри пожелания.

В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме с Евелина Варджийска, гл.ас. във Философския факултет на Софийския университет.