Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на тази цел.
Защото демокрация не може да се изучава по недемократичен начин. Знанията за правата и отговорностите на гражданите, институциите, обществените организации и т.н. са само част от предпоставките за формиране на гражданско поведение. Особено важно е децата да придобият осъзнати нагласи и да усвоят уменията за активно участие в обществените дела. В това най-общо се заключава идеята за придобиване на компетентности. Възпитаването на компетентни граждани не може да е цел и задача единствено на учебния предмет „Гражданско образование“, който се изучава по един учебен час седмично в 11 и 12 клас.
Самото отношение на учителите, независимо какво преподават, начините да включват учениците в дейности, да изслушват мненията им и да насърчават инициативата вече е реален „урок“ по демократично гражданство. Затова от основно значение е и атмосферата и стилът на ръководство в конкретното училище. Ако още разширим кръга на отговорните за формиране на младите граждани в рамките на средното образование и с висшите органи на управлението му, би било добре те да са последователни в посланията и действията си, за да не останат формулираните цели само като добри пожелания.
В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме с Евелина Варджийска, гл.ас. във Философския факултет на Софийския университет.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
"Нежна серенада" е камерен концерт флейта (София Василева-Мартинова) и пиано (Стоян Мартинов), японска калиграфия и суми-е на живо и хайку стихове(Венелина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
