Първият за тази година концерт на радиосимфониците ни отвежда в необятния и прекрасен свят на руската музика. Под диригентството на Марк Кадин и под наслов „Руска зима“ ще прозвучат две знакови творби от руската музикална класика: Концерт за пиано и оркестър №4 в сол минор от Сергей Рахманинов и Симфония №6 в си минор, „Патетична“ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде великолепният български пианист Людмил Ангелов, за когото това е първо изпълнение на Четвъртия концерт на Рахманинов в цялата му досегашна кариера.
Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след почти цяло десетилетие творческо мълчание. Не е известно кога точно е започнато произведението, но е възможно Рахманинов да е започнал работата си над него още през 1914 година, тъй като през пролетта в пресата се появява съобщение, че композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи вече са готови. След това обаче, вероятно поради емиграцията и плътно заетия му график, писането върви бавно. След осем години гастроли композиторът най-сетне си взема отпуск и започва усилена работа над концерта. За по-малко от година произведението е завършено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист е самият Рахманинов, а на диригентския пулт застава легендарният Леополд Стоковски.
Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение върху стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той се доближава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно в него изпъкват отчетливо и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. По свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие, Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го. В същото време в него се забелязва израстване на стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.
Симфония №6 си минор, оп. 74 „Патетична“ е последната симфония на Пьотр Илич Чайковски. Написана е в периода февруари - август 1893 година. Заглавието „Патетична“ е предложено от брата на композитора – Модест, а самата творба е посветена на Володя (Боби) Давидов (негов племенник). Според американския биограф на Чайковски, Александър Познански „фактът, че Патетичната симфония е посветена на Боби Давидов, намеква за еротичните измерения на нейното съдържание“. Самият композитор не е криел своята влюбеност в племенника си. Заглавието „Патетична“ свидетелства за това, че в симфонията са противопоставени всеобщите и дълбоки теми от живота и смъртта.
Работата над творбата е предшествана от дълъг подготвителен период. Още през 1889 година Чайковски замисля нова творба и в писмо до княз Константин Романов казва: „Ужасно ми се иска да напиша някаква грандиозна симфония, която да бъде нещо като завършек на цялата ми композиторска кариера... Неясният план за такава симфония отдавна зрее в главата ми, но е нужно стечение на множество благоприятни обстоятелства, за да може той да бъде приведен в изпълнение. Надявам се да не умра, без да съм изпълнил това свое намерение“
Първоначално композиторът замисля симфония в ми бемол мажор, наречена „Живот“. Той работи над нея през пролетта и лятото на 1891, но оптимистичната концепция на творбата го разочарова и Чайковски се отказва от нея. Мисълта за голямо симфонично произведение обаче продължава да назрява и на 11 февруари 1893 Чайковски пише на В.Л. Давидов:
„По време на пътешествието ми дойде мисълта за друга симфония – този път програмна, но с такава програма, че да остане загадка за всички! Нека се чудят и гадаят, а симфонията ще се нарича просто „Програмна симфония“. Самата програма е пропита от субективност и нерядко по време на странстването ми, съчинявайки я мислено, аз много плачех. Сега, едва завърнал се, седнах да пиша ескизите и работата ми потръгна така бързо, че скоро, най-много след четири дни, първата част ще бъде напълно завършена, а останалите вече се очертават ясно в главата ми. Половината от третата част вече е готова. По отношение на формата, в тази симфония ще има много нововъведения, и между другото, финалът ще бъде не гръмко алегро, а точно обратното: възможно най-трагичното Адажио. Не можеш да си представиш какво блаженство изпитвам, убеждавайки се, че времето ми все още не е минало, и че все още мога да работя! Разбира се, може би греша, но ми се струва, че не е така.“
Премиерата на „Патетичната“ симфония е на 16 октомври (28 октомври) 1893 в Петербург под диригентството на автора. Девет дни след това Чайковски умира.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
Чуйте Людмил Ангелов в звуковия файл.
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Легендарната британска нойз/спейс/дрийм поп/психеделик рок формация The Telescopes , оглавявана от Стивън Лори, пристига у нас за концерт на 5 ноември в зала "Сингълс" а НДК по покана на "Аларма Пънк Джаз" на БНР. С музиката от съвсем новия си албум Halo Moon , издаден миналия месец от Tapete Records . По-рано тази година пък Fuzz..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg