Бях напълно убедена, че няма да позная Обединените арабски емирства. Логично! Не бях ходила там от 2000 година. И наистина сякаш бяха сменили държавата. Не само като архитектура, а и като устройство и правила. Двете части Бур Дубай и Дейра, едната хотелска, а другата търговска, са се разраснали до свръхмодерен високотехнологичен град с метро, което се управлява от компютър, а не жив водач с отделни вагони за жени и деца и за любители на лукса. Финансово сити, озеленени жилищни квартали навътре в пустинята и прочутият изкуствен остров Палмата, чиито съвършени форми на стилизирано финиково дърво се виждат от космоса. Това че отвоюват земя от морето е нормално – тук тя е кът. Само пясъкът е в изобилие. Идеята за медия и интернет сити и местна Силициева долина, за които „купуват“ най-големите умове и където си дават среща на най-напредничавите технологии, също е близка до ума – петролът все някога ще свърши. Затова емирството все повече се отваря за туризма. В момента той заема 8% от брутния вътрешен продукт, а делът на нефта е още по-малък.
В Дубай никой, който не е роден там от местни родители, не може да получи тамошен паспорт. Виж, работните визи и разрешенията за пребиваване се дават сравнително лесно, стига трудът ви да е необходим. А там имат нужда от всякаква квалификация. Като се има предвид, че на дубайците им е забранено да изпълняват непрестижни служебни задължения. Когато попиташ някого какво точно работи, дубаецът отвръща „Аз съм местен!“, което наистина си е професия. Освен, че получават определена сума за късмета да се родят в емирството, почти всеки притежава 51% от поне една фирма. Чужденци не могат да започнат какъвто и да било бизнес без местен съдружник. Той не прави нищо. Просто се договаря да получава определена сума. Нещо като наем дубайски паспорт. Нещата вървели безметежно до кризата през 2008 година, когато доста местни се оказали задлъжнели. С лизинг за автомобили, например. Чужденците масово напускали и зарязвали всичко. Включително и по над 600 коли на лизинг дневно с ключовете на таблото пред летището. Разбира се, емирът опростил повечето суми, но им останала обица на ухото.
Ако се чудите защо ви карат да стоите най-малко 5 минути срещу камерата при проверката на паспортите, снемат биометричните данни на всеки посетител. По улиците почти няма полиция, но камерите (макар и дискретни) са навсякъде. Затова и престъпността е минимална, да не кажа липсваща. Но ако не сте спазили правилото да ходите с маска навсякъде, на летището може да ви сюрпризират с фиш за 3000 дирхама – около 720 евро, защото не сте ползвали задължителните лични предпазни средства и са ви снимали неколкократно. Същото е и с неспазването на правилата за движение по пътищата. В града ограничението е минимална скорост 60 км/ч, а максимална – 100. Глобата за превишаване и бавно каране е една и съща.
А най-големите пеещи фонтани не бяха достъпни за посетители в празничната нощ. За чудесиите на Експото и невероятните сгради в Дубай ще ви разказвам друг път.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg