За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова организация е Институтът за български език на БАН, който разработва кодификационните документи, задължителни за официалната писмена практика на български книжовен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, но събраните данни ще бъдат меродавни поне за десетилетие, защото нагласите се променят много бавно, дори когато практиката показва силно разколебаване в прилагането на някои правила.
Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се потвърждава и от разминаването между нагласите им към книжовната норма и практическото прилагане на правилата.
Като много важна е посочена и функцията на книжовния български език като средство за общуване. За разлика от възрожденския период днес книжовният български език има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и ефектът от приемането на българския език като един от официалните езици на Европейския съюз, както и утвърждаването на кирилицата като предпочитаната азбука за писмена комуникация. Владеенето на книжовния език също така е критерий за разграничаване между „грамотни“ и „неграмотни“.
Учените обръщат внимание, че една група от анкетираните рязко се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се определят като „живеещи в мизерия“. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от значение, а отговорите най-често са „не мога да преценя“. Макар че те са по-малко от 1 %, тревожно е, че има граждани, които са напълно отчуждени и изолирани от общността.
Анкетата показва също, че повечето българи са търпими към грешките на околните и рядко им правят забележки, навярно поради собствената си неувереност по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени личности, политици, журналисти и други публични лица е голяма. Езиковедите наблюдават и подчертано доверие към благонадеждни научни източници на информация и справка по затруднителни случаи на употреба. Голямо е търсенето чрез интернет. Това прави особено належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси и на тази необходимост трябва да отговори платформата, която предстои да бъде въведена – БЕРОН (български езикови ресурси онлайн).
Представителното проучване на нагласите към книжовната норма и прилагането на утвърдените правила дава на учените солидни аргументи в работата им. Високата оценка на символната функция на книжовния ни език като елемент на националната ни идентичност е ясен сигнал към вземащите важни решения за държавата ни, че по темата за езика трябва да се работи много внимателно, с аргументи и зачитане на обществените нагласи.
В предаването „За думите“ – разговор с доц. Руска Станчева и доц. Татяна Александрова от Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН, част от екипа на проучването.
Елица Дякова работи в МИГ Долни Дъбник и Долна Митрополия – Местна инициативна група, която да подпомогне на място земеделските стопани и производителите в района. Местните инициативни групи разполагат с достатъчно инструменти, за да изграждат общност и да съживяват малките населени места, с помощта и на местни инициативни хора, черпейки..
Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който има 42-годишен опит в областта на отбраната и сигурността към IDF и е съосновател на отряда от командоси "Маглан", разказва за първи път пред слушателите на БНР, в "Мрежата", от първо лице, за..
Малко по-малко от месец ни дели от една от най-очакваните вечери за гейминг общността – голямата нощ на игрите, позната като Sofia Game Night. Това е най-голямото събитие за видеоигри, мобилни приложения и настолни образователни игри в България. За втора поредна година събитието ще включва не само изложби, но и лекционна част, в която ще се..
Защо в продължение на две години бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР (полицията) в Пловдив води битка в съда и иска да докаже, че неговият отдел е бил преструктуриран, за да бъде назначен ексдиректорът на местната дирекция на МВР Димитър Балев? Какъв е Частният случай на Траян Тодоров от град Пловдив? Той води 2-годишна съдебна битка в опит..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател на център "Емпатиум", посветен на психичното здраве и възстановяването. В интервюто тя сподели важни неща относно терапевтичния процес и значимостта на доверието между пациента и терапевта...
Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател..
На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg