„Защото аз така казвам!“ – непосилно е да преброим колко пъти всеки от нас е чувал тези думи и колко от тези пъти човекът, който ги изрича, е в ролята на родител, а защо не и на по-възрастен роднина, приятел, може би дори и колега. Да не говорим за случаите, в които самите ние сме ги изричали. „Защото аз така казвам!“ е: краят на вечен спор или развръзката на нова кавга; опит на един авторитет да се наложи над бъдещ такъв или начин да помолиш другия да ти се довери и да се вслуша в думите ти – думи, които би трябвало да казват всичко, а всъщност не говорят за нищо друго освен за безсилие, породено от любов.
В световете на различните поколения често е така, и не защото аз го казвам, а защото детето си остава дете за своите родители, ако ще и на 100 да е. Защото тези преди нас са изживеели, видели и чули повече и това не подлежи на обсъждане. Защото еволюцията във взаимоотношенията ни е трудна, неизбежна и наситена с всичко и по много. А може би по-скоро е желана, отколкото да я има. Обаче пък си заслужава да бъде разгледана по-обстойно, макар и с думи в ефира.
В „Какво се случва“ с психолозите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов, основатели на Психологически център „Аз и Ние“, и с Неви Боджукова, семеен консултант и автор на книгата „Страх от обичане“, се опитваме да разнищим невъзможните възможни взаимоотношения между поколенията. Най-вече в едно семейство. Тема стара като света.
Оказва се, че преди да си дадем отговор на въпроса дали обръщаме достатъчно внимание на тези отношения, трябва да осъзнаем каква е нашата мяра за достатъчност. И от каква по-дълбока инстанция даваме това внимание и на кого.
Децата са огледало на своите родители и следват и се водят от модела, с който са израснали. Като до съответния модел се прибягва най-често в критични ситуации. И колкото и да не одобрява поведението и отношението на родителите си, толкова повече прилича на тях.
В едно семейство, казват психолозите, не е хубаво да ти бъде прекалено удобно, защото по този начин се пренасищаш с любов и губиш градивния елемент.
Ако ще ни е удобно и уютно, то това трябва да е в личните ни отношения, където всичко е въпрос на взаимност. В семейството – трябва да си даваме сметка, че сблъсъкът преди всичко ни изгражда и превръща в хората, които дори не подозираме, че искаме да бъдем. А уважението е и за малки, и за големи. Това важи за всеки тип взаимоотношения, защото това как се държим с членовете на семейството си, отговаря на това как ще се държим и с хората извън него.
Обикновено съдим другите за нещата, които възприемаме като наши собствени недостатъци. Затова и ако един родител не харесва нещо в своето дете и го критикува прекалено за това, най-доброто решение на проблема е да го открие и промени първо в самия себе си.
А най-важният урок, който човек може да получи от всеки тип взаимоотношения, е да обича без страх.
Повече за различните светове на поколенията и взаимоотношенията между тях чуйте в звуковите файлове.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg