На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети – екипът на предаването избра да ви представи опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.
Шуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.
Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.
Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.
Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.
Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.
Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg