Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо киселото мляко все по-слабо се свързва с България

Елица Стоилова: Без осъзната политика за реклама на националните символи нямаш разпознаваемост в чужбина

Снимка: www.momchilovtsifest.bg

Елица Стоилова е главен асистент в ПУ, катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет. Бакалавърските ѝ степени са две – "Етнология" и "Социология", магистърската отново и е "Социология" (всичко в ПУ).

Докторантурата си защитава в Холандия (Техническия университет в Айндховен) в програма за история на технологиите. Работи върху българското кисело мляко и как то започва да се възприема като национален символ. Изследва промяната в неговото производство и консумация, както и неговата популяризация в чужбина. От тогава и социалното изследване на храната и храненето се налагат като основен неин интерес.

Нематериалното културно наследство и въпросът за идентичността са другите два тематични проблема, с които се занимава (почти винаги през храните). В момента работи върху кулинарните фестивали в България и техните специфики. Участва и в проект финансиран от програма "Творческа Европа" за културите в движение, както българския екип работи върху общността на каракачаните. Друг актуален проект се казва „Трансформиращото се село“.

Елица Стоилова е главен герой в “Нашият ден“:

“За българското киселото мляко е говорено и писано, но като някаква обща информация. Но цялостното изследване за киселото мляко като национален символ, какво се случва през периода на Комунизма, трансформациите, които има от ежедневен, домашно произвеждан продукт, към индустриален. Имаше много неща, за които никой нищо не е писал“

Какво не подозираме за киселото мляко?

“Без силна и осъзната държавна политика, че трябва да рекламираш своите национални храни и символи, нямаш разпознаваемост навън.

Имало някакъв период, в който киселото мляко е свързано с България, не само в нашата държава. Във Франция дълго време, до последните 10-15 години, все още се употребяваше “натурално кисело мляко България“, в момента тази връзка не съществува, защото няма държавни и национални политики, които да я поддържат.

Социализмът, макар и не толкова осъзнато, е натискал в тази посока и има постигнати резултати.

Нещо, което хората не знаят, е, че обикновено се смята, че има износ на кисело мляко, но това което не само произвеждаме, а и изнасяме за останалите страни, това са закваски.

С индустриализацията става вече и този процес на изграждане на българска идентичност на киселото мляко и в един такъв процес на изграждане на национална идентичност на даден продукт, освен държавата важна роля имат и специалистите.

Хранене и идентичност:

“Начинът, по който ядем, какво ядем, как ядем, защо го приготвяме по този начин, всичко е част от културата, в която сме израснали, която предаваме нататък.“

Чуйте в целия разговор в звуковия файл защо се променя вкусът на киселото мляко.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55