Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо киселото мляко все по-слабо се свързва с България

Елица Стоилова: Без осъзната политика за реклама на националните символи нямаш разпознаваемост в чужбина

Снимка: www.momchilovtsifest.bg

Елица Стоилова е главен асистент в ПУ, катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет. Бакалавърските ѝ степени са две – "Етнология" и "Социология", магистърската отново и е "Социология" (всичко в ПУ).

Докторантурата си защитава в Холандия (Техническия университет в Айндховен) в програма за история на технологиите. Работи върху българското кисело мляко и как то започва да се възприема като национален символ. Изследва промяната в неговото производство и консумация, както и неговата популяризация в чужбина. От тогава и социалното изследване на храната и храненето се налагат като основен неин интерес.

Нематериалното културно наследство и въпросът за идентичността са другите два тематични проблема, с които се занимава (почти винаги през храните). В момента работи върху кулинарните фестивали в България и техните специфики. Участва и в проект финансиран от програма "Творческа Европа" за културите в движение, както българския екип работи върху общността на каракачаните. Друг актуален проект се казва „Трансформиращото се село“.

Елица Стоилова е главен герой в “Нашият ден“:

“За българското киселото мляко е говорено и писано, но като някаква обща информация. Но цялостното изследване за киселото мляко като национален символ, какво се случва през периода на Комунизма, трансформациите, които има от ежедневен, домашно произвеждан продукт, към индустриален. Имаше много неща, за които никой нищо не е писал“

Какво не подозираме за киселото мляко?

“Без силна и осъзната държавна политика, че трябва да рекламираш своите национални храни и символи, нямаш разпознаваемост навън.

Имало някакъв период, в който киселото мляко е свързано с България, не само в нашата държава. Във Франция дълго време, до последните 10-15 години, все още се употребяваше “натурално кисело мляко България“, в момента тази връзка не съществува, защото няма държавни и национални политики, които да я поддържат.

Социализмът, макар и не толкова осъзнато, е натискал в тази посока и има постигнати резултати.

Нещо, което хората не знаят, е, че обикновено се смята, че има износ на кисело мляко, но това което не само произвеждаме, а и изнасяме за останалите страни, това са закваски.

С индустриализацията става вече и този процес на изграждане на българска идентичност на киселото мляко и в един такъв процес на изграждане на национална идентичност на даден продукт, освен държавата важна роля имат и специалистите.

Хранене и идентичност:

“Начинът, по който ядем, какво ядем, как ядем, защо го приготвяме по този начин, всичко е част от културата, в която сме израснали, която предаваме нататък.“

Чуйте в целия разговор в звуковия файл защо се променя вкусът на киселото мляко.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15